С две решения от 25 септември т.г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) намира, че жалбите по делата „Владимиров срещу България“ и „Георгиев срещу България“ са явно необосновани.
Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието. 

По първото дело ЕСПЧ отхвърля иска срещу България за обезщетение от 607 710 евро на бизнесмен, построил хотел и заведение върху свлачище. 

Дело е заведено от бизнесмена Владимиров, който купува земя в района на свлачище близо до спирка „Журналист" във Варна. Свлачището е регистрирано през 1972 година, но въпреки това жалбоподателят решава да построи хотел и ресторант на мястото. През 2005 г. и 2008 г. свлачището се активизира и постройките претърпяват съществени увреждания. Собственикът завежда иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени поради непредприемане от националните власти на укрепителни действия в района. 

Искът е отхвърлен с окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в пряка причинна връзка с твърдението за бездействие на държавата, а с естествените природни процеси. 

По-късно жалбоподателят се оплаква и пред ЕСПЧ, че държавата не е предприела необходимите мерки, за да предотврати вреди върху собствеността му, като претендира 582 710 евро за претърпени загуби и пропуснати ползи и с още 25 000 евро за неимуществени вреди, общо 607 710 евро. 

След като правителствените агенти от Министерство на правосъдието предоставят на ЕСПЧ становище по казуса, подкрепено с доказателства, Съдът обявява жалбата на Владимиров за явно необоснована. Магистратите отбелязват, че правото на едно лице мирно да се ползва от притежанията си не е абсолютно и не се простира отвъд разумното според обстоятелствата. В случаите на природни бедствия, които са по същността си извън човешкия контрол, задължението на държавата за предприемане на мерки не се разпростира толкова широко, както например в случаите на имуществени вреди, настъпили в резултат на инциденти, свързани с рискови човешки дейности, сочи съдът. И допълва, че жалбоподателят е купил земята с цел осъществяване на търговска дейност, бил е осведомен за свлачищните процеси и е следвало да прецени сам риска за инвестициите си. 

ЕСПЧ се съгласява и с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили в резултат на бедствието и биха могли да настъпят независимо от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните власти. 

По делото „Георгиев срещу България“ жалбоподателя се оплаква от полицейско насилие, както и че по случая му не е проведено ефективно разследване. 
През 2012 г. при опит да му бъде връчен акт за административно нарушение, жалбоподателят отказва да го получи и се скрива в дома си. За съдействие са извикани двама полицейски служители. Жалбоподателят твърди, че полицаите са употребили насилие спрямо него, като са го удряли и ритали, притиснали са го към земята и са му поставили белезници. 

Жалбоподателят подава оплакване до началника на полицията в Бургас. Образувани са дисциплинарни производства, в резултат на които на служителите са наложени дисциплинарни наказания. Г-н Георгиев подава жалба и в прокуратурата. След множество извършени следствени действия през 2015 г. прокуратурата прекратява досъдебното производство. Постановлението за прекратяване е окончателно потвърдено от окръжния съд, който намира, че употребата на сила е била необходима и оправдана от поведението на жалбоподателя. 

ЕСПЧ посочва, че в настоящия случай прокуратурата е образувала наказателно производство, като изводите, до които е стигнала, са били изцяло възприети от съдилищата. От друга страна, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени от никакви доказателства. Ето защо Съдът намира, че употребената от полицаите сила е била пропорционална и оплакването на г-н Георгиев е явно необосновано. 

Оплакването от липсата на ефективно разследване също е отхвърлено като явно необосновано. Съдът счита, че органите са предприели множество действия за установяване на обстоятелствата по случая; жалбоподателят, подпомаган от адвокат, е имал възможност да участва активно в производството; на последно място, изводите на прокуратурата и съдилищата са били подробно мотивирани. Поради това ЕСПЧ приема, че осъщественото разследване е било ефективно.