Евростат: Ролята на България като първа линия на миграционния натиск става още по-ключова

Незаконната миграция продължава да поставя на изпитание Евросъюза, а статистиката показва, че между решенията за експулсиране и реалното връщане на мигранти в страните им на произход продължава да съществува сериозна пропаст

Макар България да е една от ключовите външни граници на ЕС и да е сред държавите, които ежедневно поемат миграционен натиск, тя не попада сред европейските лидери по брой върнати незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Данните на Евростат чертаят различна картина – България е преди всичко транзитна държава, докато основната тежест на процедурите по връщане остава съсредоточена в големите западноевропейски икономики.

Разликата между експулсиране и реално връщане е голямото предизвикателство

Статистиката на Евростат показва, че във всички страни членки броят на гражданите на трети държави, получили заповед да напуснат ЕС, остава значително по-висок от броя на хората, които действително са върнати. Това е една от най-сериозните слабости на европейската миграционна политика.

Процедурите често са забавени заради съдебни обжалвания, липса на документи за самоличност, отказ на държавите по произход да приемат обратно свои граждани или сложни дипломатически процедури по реадмисия.

България пази външната граница, но не е основен изпълнител на връщанията

Макар общественото внимание у нас да е насочено към нелегалните преминавания по българо-турската граница, данните показват, че България не е сред държавите с най-голям брой решения за връщане и ефективно осъществени експулсирания.

Причината е географската роля на държавата. За голяма част от мигрантите България е първата спирка по пътя към Западна Европа, а крайната им цел са Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските държави. Именно там впоследствие текат повечето административни производства и се издават решенията за напускане.

Западна Европа понася основната административна тежест

Франция, Германия, Испания и Гърция продължават да концентрират най-голям брой решения за връщане и реално осъществени репатрирания. Това е закономерно, тъй като именно тези страни приемат най-много мигранти, независимо дали като търсещи убежище, или като лица, пребиваващи незаконно.

На този фон българските показатели изглеждат по-скромни, но това не означава по-малко натоварване за институциите. Значителни средства се насочват към охраната на границата, регистрацията на мигрантите, обработването на молбите за международна закрила и предотвратяването на незаконното преминаване.

След Шенген ролята на България за овладяване на мигрантите се засилва

След присъединяването към Шенген страната вече носи още по-голяма отговорност за защитата на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. Това означава, че ефективността на българските гранични и миграционни служби вече има пряк ефект не само върху националната сигурност, но и за функционирането на цялото пространство без вътрешен граничен контрол.

В този смисъл успехът на България не се измерва единствено с броя върнати мигранти, а и със способността да ограничава незаконните преминавания още на външната граница.