Евростат: Потребителските цени в България остават най-ниските в ЕС

България остава най-евтината държава в ЕС, но ценовото предимство е под натиск
България запазва позицията си на държавата с най-ниски потребителски цени в Европейския съюз през 2025 година. Според данните на Евростат общото ценово равнище у нас е едва 63% от средното за ЕС, което нарежда страната на първо място по достъпност на стоките и услугите сред всички 27 държави членки.

В противоположния край на класацията са Дания със 140% от средното ценово равнище за ЕС, Ирландия със 136% и Люксембург със 132%. Сред държавите с най-ниски цени след България се нареждат Румъния с 65% и Полша със 73% от средното за Европейския съюз. Данните показват колко сериозни продължават да бъдат разликите в разходите за живот между отделните части на Европа въпреки единния пазар.

Особено показателни са данните за жилищните разходи – категорията, която традиционно заема най-голям дял в бюджетите на домакинствата. През 2025 г. ценовото равнище на жилищните разходи в България е едва 41% от средното за Европейския съюз. Това е най-ниската стойност сред всички държави членки и е повече от четири пъти по-ниска от отчетените 190% в Ирландия – най-скъпата страна в тази категория.

При храните и безалкохолните напитки разликите между отделните държави са значително по-малки. Най-високите цени са отчетени в Люксембург, където те достигат 122% от средното за ЕС, докато най-ниските са в Румъния – 80%. Това показва, че въпреки статута си на най-евтина държава в съюза, България не е непременно страната с най-достъпните хранителни продукти.

Сериозни различия се наблюдават и в сферата на образованието. Там ценовите равнища варират от 334% от средното за ЕС в Люксембург до едва 42% в Румъния, което е един от най-големите регистрирани диапазони между държавите членки.

На пръв поглед тези данни затвърждават позицията на България като най-достъпната държава за живот в Европейския съюз. Ниските цени обаче отразяват и значително по-ниските доходи спрямо повечето западноевропейски държави. Освен това зад общата статистика се забелязва нова тенденция – при редица ключови категории, особено храните и услугите, темповете на поскъпване в България вече изпреварват средните за Европа. Именно този процес постепенно започва да поставя под натиск едно от основните конкурентни предимства на страната – ниската цена на живот.

Храните в България поскъпват по-бързо от средното за Европа
Зад общата картина обаче се крие тенденция, която постепенно намалява ценовото предимство на България. Данни на Евростат от началото на годината показаха, че инфлацията при храните в Европейския съюз е достигнала средно 2,8% през 2025 година, но в редица източноевропейски държави темповете са значително по-високи.

Румъния регистрира най-висока инфлация на храните сред държавите от ЕС – 6,7%, а България също попада в групата на страните с ръст между 4% и 7%, наред с балтийските държави и част от Балканите.

Това означава, че макар базовото ценово равнище у нас да остава ниско, част от основните потребителски стоки поскъпват по-бързо от средното за Европа.

Най-сериозно увеличение в ЕС отбелязват шоколадът (+17,8%), замразените плодове (+13%) и говеждото месо (+10%). Осезаемо поскъпват още яйцата, маслото, агнешкото месо, млечните продукти и редица плодове и зеленчуци.

Тези данни показват, че разходите за ежедневната потребителска кошница на домакинствата растат по-бързо, отколкото предполага общата статистика за ценовите равнища. Именно храните са сред стоките, които най-силно влияят върху усещането на хората за инфлация, тъй като се купуват ежедневно и засягат пряко семейния бюджет.

Новият парадокс: най-евтината държава в ЕС вече е и с най-висока инфлация в еврозоната
Още по-интересен е фактът, че през април 2026 година България оглави класацията за най-висока годишна инфлация в еврозоната.

Според данните на Евростат страната отчита ръст на потребителските цени от 6,2% на годишна база, значително над средното за еврозоната от 3%. Това е сериозно ускорение спрямо март, когато показателят беше 2,8%.

След България се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%.

Икономистите отбелязват, че част от ускорението се дължи на ниската база от април 2025 година, когато временно намалени регулирани цени – като железопътни билети, пощенски услуги и болнични такси – понижиха статистически инфлацията. Влияние оказват и по-високите цени на енергоносителите и горивата на международните пазари.

Въпреки това тенденцията поставя важен въпрос пред българската икономика. Ако цените в България продължат да растат по-бързо от средните за Европа, предимството на страната като най-евтина дестинация за живот и бизнес постепенно ще започне да се стопява.

На практика България днес се намира в необичайна ситуация – тя остава държавата с най-ниски потребителски цени в Европейския съюз, но едновременно с това е сред страните, в които цените се покачват най-бързо. Именно от това дали ръстът на доходите ще успее да изпреварва инфлацията през следващите години ще зависи дали ниските цени ще останат реално конкурентно предимство за българските домакинства и за икономиката като цяло.