Уилям С. Бъроуз не е просто писател – той е литературна икона, културно явление и считан за „кръстникът“ на бийт поколението. Неговото творчество и живот остават вдъхновение за поколения читатели, а личната му история е не по-малко интригуваща от произведенията му.

Кой е Уилям Бъроуз?

Роден на 5 февруари 1914 г. в Сейнт Луис, Бъроуз е една от трите централни фигури на бийт движението, заедно с Джак Керуак и Алън Гинсбърг. Въпреки наследството от дядо си – изобретателят на сметачната машина „Бъроуз“ – той избира живота на аутсайдер. Завършва Харвард, но вместо да се впусне в кариера, се потапя в уличния живот на Ню Йорк, Париж и Танжер, живеейки на ръба между гениалността и пълното саморазрушение.

Любопитни и мрачни факти

Трагедията с „Вилхелм Тел“
През 1951 г., в Мексико, под въздействието на тежко опиянение, Бъроуз се опитва да застреля чаша върху главата на съпругата си Джоан Волмър, имитирайки Вилхелм Тел. Пропуска и я убива на място. По-късно самият той признава, че без тази трагедия вероятно никога нямаше да стане писател – писането става неговият начин да изкупи вината си.

Техниката „Cut-up“
Бъроуз става известен с метода на „нарязването“. Той буквално реже страници от текст с ножица и ги пренарежда произволно, вярвайки, че така се разкрива истинският, скрит смисъл на думите.

Окултизъм и магия
Вярвал е в силата на проклятията, магията и контрола над ума чрез езика. Тези интереси съпътстват както личния му живот, така и литературното му творчество.

С какво става известен Бароуз?

Най-известното му произведение е романът „Голият обяд“ (Naked Lunch) – хаотичен, кошмарен и гротескно откровен разказ за наркотичната зависимост и държавния контрол. Книгата става обект на последния голям процес за цензура в САЩ (1966 г.), който Бъроуз печели. Това отваря вратите за свободата на словото в модерната литература.

Бъроуз остава популярен и като майстор на афоризмите, често цинични, но плашещо точни:

„Езикът е вирус от космоса.“

„Нищо не е истина, всичко е разрешено.“ (Неговото тълкуване на девиза на асасините)

„Твоят ум е софтуер. Програмирай го, преди някой друг да го направи.“

Той ни е завещал и много послания, в които изкристализира философията на неговия живот:

"Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен."

"Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас."

"Не желаем повече да слушаме семейните безсмислици, майчините безсмислици, бащините безсмислици, полицейските безсмислици, провинциалните безсмислици или светските безсмислици. Казано по-просто, вече сме се наслушали на достатъчно глупости."

"Вашето право да живеете там, където искате, в общество, избрано от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е загинало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат само чудо или катастрофа."

"Нищо не е случайно за човека на знанието: всичко, което вижда и чува, е точно на своето място и в своето време, и чака да бъде видяно и чуто."

Една от най-силните му поетични творби е „Благодарствена молитва“ (Thanksgiving Prayer). Това е сатирична поема, често рецитирана под звуците на експериментална музика, в която Бъроуз „благодари“ на Америка за нейните най-тъмни страни:

„...Благодаря за дивите пуйки и за прериите, за една нация от доносници, благодаря за една държава, в която никой няма право да си гледа собствената работа. Благодаря за съгласието, за покорството, за данъците, които плащаме за собствената си смърт. Благодаря за последната и най-голяма от всички предателства – за това, че превърнахте мечтата в кошмар.

Благодаря за един континент, който бе разграбен и отровен. Благодаря за една държава, където никой не е свободен. Благодаря за труповете в Гардън Сити. Благодаря за... индианците, които бяха избити. Благодаря за... кукувичето гнездо. Благодаря за американската мечта – да я погълнеш и да се задавиш с нея...“

Това произведение илюстрира уникалния му талант да комбинира поетичното майсторство, социална критика и откровена провокация, създавайки произведения, които продължават да провокират, вдъхновяват и предизвикват размисъл и днес.