Има много начини, по които може да се подобрят публичните финанси на една държава. Но начинът, по който ще постигнат това правителството на България и парламентът, включително бюджетна комисия, не е нещо, което може да реши Международният валутен фонд (МВФ).

Това каза ръководителят на Експертната мисия на МВФ Фабиан Борнхорст.

По-рано днес бяха дадени препоръки на мисията на МВФ – затягане на фискалната политика, продължаване на строгия макропруденциален надзор във финансовия сектор, за да се овладеят кредитните рискове, ускоряването на структурните реформи за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.

Заключителният доклад на ръководения от Фабиан Борнхорст екип се казва още, че приемането на еврото е важен етап за страната ни и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж.

След като представи доклада пред медиите на специална пресконференция, Борнхорст отговори и на последвалите журналистически въпроси.

Като направи разграничение между краткосрочни и средносрочни съображения, свързани с управлението на бюджета и свръзаните с това рискове, той коментира, че част от мерките, които бяха обсъдени в парламентарната комисия по бюджет и финанси, които са изброени и в заключителния доклад, всъщност са свързани по-скоро с краткосрочни мерки, които да помогнат на България да се справи с предизвикателствата във фискалната сфера в настоящия момент.

„Друга част, обаче, от съображенията ни са свързани с това как ние виждаме предизвикателствата, пред които България би се изправила в краткосрочен план и тук виждаме доста фактори от структурно естество, които ще оказват натиск върху разходната част на бюджета", каза ръководителят на мисията на МВФ.

Той посочи, че тези съображения са свръзани с различни фактори, сред които застаряването на населението, изграждането на инфраструктура, разходите за отбрана и като цяло с повишаването на доходите и благосъстоянието, което неизменно влече след себе си и по-високи изисквания към публичните услуги.

Борнхорст поясни, че преодоляването на тези по-скоро средносрочни предизвикателства ще иска предприемане на различни мерки по отношение на разходната част на бюджета, т.е. постигане на по-висока ефективност на разходите, но също така води след себе си въпроса за това дали държавата събира достатъчно средства, с които да може да си позволи да финансира тези мерки.

„Именно в този по-дълъг средносрочен контекст ние повдигаме въпроса за това дали сегашната данъчна политика на България ще ѝ позволи в един малко по-дълъг хоризонт във времето да може да продължи да финансира, от една страна, всички нужди в България, а, от друга страна, да работи за по-справедливо разпределение на публичните средства", подчерта той.

И като припомни, че съотношението между публичния дълг и БВП на България е сред най-ниските в Европейския съюз, Борнхорст продължи: „И въпреки, че неотдавна се повиши леко заради рекапитализацията на държавните предприятия и бюджетните дефицити, считаме, че рискът, свързан с публичния дълг е нисък."

„Има много начини, по които може да се подобрят публичните финанси на една страна. Но начинът, по който ще постигнат това правителството на България и парламентът, включително бюджетна комисия, не е нещо, което може да реши МВФ", отбеляза той.

По отношение на пазара на недвижими имоти, ръководителят на мисията на МВФ обясни: „Разгледахме го малко по-задълбочено, включително от гледна точка на някои структурно-определящи фактори и такива, които са с по-краткотрайно въздействие. По отношение на структурните фактори, на първо място, трябва да се спомене доста устойчивото във времето и стабилно повишаване на доходите в страната."

Борнхорст посочи, че се наблюдава също така миграция от селските райони към градовете, както и в известен смисъл се наблюдава тенденция на завръщане на хора, живеещи в чужбина, в България.

„Но самото повишаване на доходите повишава и изискванията по отношение на качеството на жилищни фонд, така че това е една тенденция, която ще продължи във времето. Разбира се, има и някои временни фактори – чуваме от различни места непотвърдени данни за това, че в момента се купуват недвижими имоти, които се финансират основно с плащания в брой или поне частично с плащания в брой. Има също така отговор и от страна на предлагането, тъй като тенденцията е към издаване на по-голям брой разрешителни за строеж, което в краткосрочен и средносрочен план ще облекчи търсенето", заяви той.

По думите му от финансова гледна точка трябва да си зададем въпроса какво означава това за домакинствата и за кредитополучателите. „Това, че обемът на кредитирането се повишава толкова бързо, е свързано с един процес на финансово задълбочаване, с други думи – домакинствата получават средства, за да финансират покупките на жилища. Като съотношение дълговете на домакинствата в България, спрямо БВП на страната, остават доста ниски. Това съотношение е някъде около 26%, много под средното за еврозоната, което е над 50%", обърна внимание Борнхорст.

Друг аспект на този въпрос е доколко домакинствата могат да си позволят да закупуват жилища, каза още той и поясни, че и тук отново в светлината на покачващите се доходи жилищата остават сравнително достъпни. „Това не означава, че няма някои сегменти в рамките на различни групи в населението, при които няма да се стигне до допълнителни затруднения", уточни Борнхорст, като даде пример, че това могат да бъдат хората, които плащат наем за жилищата, в които живеят, могат да са хората с ниски доходи или тези, които живеят в селски регион.

Ръководителят на мисията на МВФ определи като много правилно, че БНБ миналата година въведе някои мерки, които целят да охладят финансирането към кредитополучателите. „Това се случи твърде скоро, така че една всестранна оценка към този момент не е възможно да се направи. Но така или иначе мерките вече успяха да ограничат някои от крайностите във финансирането и свидетелство за това е, че нарастването на цените за жилищата започва да се забавя от около 20% миналата година до 15% през тази", добави той.

Следващата година с приемането на еврото в банковия сектор доста неща ще се променят и предстои да видим по какъв начин банките ще решат да оползотворят тази допълнителна ликвидност, която ще бъде освободена на практика заради промяната на правилата, коментира още Борнхорст. В заключение той бе категоричен, че институциите, които имат надзорни функции, трябва да продължат да бъдат много бдителни и да предприемат мерки на макропруденциално ниво тогава, когато считат, че това е необходимо./БГНЕС