Десет години след присъединяването си към ЕС, България остава най-бедната държава в съюза и страда от корупция по висшите нива, както и от слаби институции. Тези проблеми възпрепятстват влизането на страната в еврозоната и Шенгенското пространство. Така авторитетното икономическо издание Financial times (FT) описва страната ни в коментар по случай българското председателство на ЕС.

За страните, поемащи председателството, понякога е трудно да формират силен наратив за шестмесечния си мандат. С Борисов обаче България не е нужно да се притеснява, че няма да се отличи, продължава авторът Алекс Баркър.

Според FT Борисов сочи ЕС като причина за положителното икономическо развитие на страната след комунистическите времена, когато е имало банани "само по Коледа", а Kока-колата е била "за специални случаи и специални хора в специални магазини". При публичните си изяви той изтъква как ЕС финансира строежа на пътища, мостове и водопречиствателни станции, и дори кръсти една станция от софийското метро "Европейски съюз".

Британското издание е потърсило бивши коалиционни партньори на Борисов, които коментират, че неговото поведние в стил „мачо" създава грешно впечатление за иначе „сговорливата му натура". Бившия вицепремиер във второто правителство на Борисов Ивайло Калфин. "Ако бъда честен трябва да ви кажа, че с него беше лесно да се работи... Основното е, че той мрази хора да протестират по улиците. Но ако не провокираш хората, тогава няма проблем с теб", заявява Калфин.

Според FT притесненията на европейско ниво за вътрешните проблеми на България - от корупцията до свободата на пресата - са частично успокоени от лоялността на Борисов. За европейските лидери Борисов се е доказал като надежден и прагматичен съюзник.

Бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън често се шегува как е трябвало да се възстановява от "Бойковата прегръдка". В същото време за много други държави като Франция, Германия и Холандия, притесненията са свързани най-вече с метафоричната прегръдка на Борисов.

„България иска да влезе в Шенген. Това ще даде възможност на гражданите ѝ да пътуват без нужда от паспорти в повечето страни от ЕС. Страната иска да влезе и в единния валутен механизъм. Макар на хартия България да отговаря на повечето критерии, висши представители на ЕС се притесняват, че институциите на страната съвсем не са готови", обяснява авторът Алекс Баркър.

За да се аргументира по характерния си фамилиарен маниер, Борисов покани холандския премиер Марк Рюте на обиколка по българо-турската граница. "Ако има по-добре защитена шенгенска граница, аз сам ще кажа - ОК, не ни приемайте!", каза Борисов и добави, че България "наистина не заслужава" да бъде изключвана.

„Борисов с гордост поставя акцент върху подобряването на пътната мрежа и промените при таксите за мобилен роуминг. Той използва това като начин да се сравни с Ангела Меркел, правейки паралели с магистралите, изградени след обединението на Германия".

FT обръща внимание и на предизвикателствата пред българското председателство. На първо място, според изданието, е дали специфичният стил на Борисов ще може да има като резултат ефективно председателство на ЕС. „Има сфери, в които вижданията на Борисов могат да възпрепятстват ролята му на председател: той се противопоставя на задължителните квоти за прием на бежанци и изрази резерви относно "лошия прецедент" да се порицава Полша заради авторитаризъм", посочва още авторът на коментара.