След убедителната победа на изборите през октомври, Бабиш се готви да реализира програма, която обещава да преразгледа отношенията с Украйна, да втвърди тона към Брюксел и да затвърди новата „ос на прагматизма“ във Вишеградската четворка.

Краят на безусловната подкрепа за Украйна?

Едно от най-значимите последствия от завръщането на Бабиш е очакваният завой в политиката спрямо войната в Украйна. Досега Чехия, под управлението на дясноцентристката коалиция на Петър Фиала, беше един от най-стабилните и щедри съюзници на Киев, предоставяйки значителна военна помощ и инициирайки мащабни схеми за закупуване на боеприпаси.

Бабиш обаче спечели избирателите с реторика, сходна с тази на проруски настроените си колеги - унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо.

Спиране на военните доставки: Бабиш многократно е заявявал, че Чехия трябва да спре да въоръжава Украйна и вместо това да настоява за мирни преговори.
„Партия на мира“: По време на кампанията той позиционира себе си като миротворец, обвинявайки опонентите си във военолюбие, сходна риторика с тази на Владимир Путин
Скептицизъм към санкциите: Макар и да не се очаква да блокира напълно санкциите на ЕС срещу Русия, Бабиш вероятно ще бъде много по-критичен към нови икономически мерки, които биха навредили на чешката индустрия.

Сблъсъкът с Брюксел и „Зелената сделка“

Като бизнес магнат, чиято империя „Агроферт“ (Agrofert) оперира в секторите на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и химикалите, Бабиш гледа на Европейския съюз през призмата на икономическия интерес.

Ключов момент: Бабиш е яростен критик на Зелената сделка, наричайки я заплаха за чешката икономика и индустрия.
Очаква се новият кабинет да се противопостави на миграционния пакт. Бабиш е твърд противник на квотното разпределение на мигранти и нелегалната миграция.
Защитава националния суверенитет, подобно на своите съюзници в Будапеща и Братислава, той ще се бори срещу федерализацията на ЕС и прехвърлянето на повече правомощия към Брюксел.
Ще търси изключения за Чехия по отношение на климатичните цели, особено касаещи автомобилната индустрия и енергетиката.

Ефектът „Тръмп“ и вътрешнополитическото напрежение

Сравненията между Андрей Бабиш и новоизбрания американски президент Доналд Тръмп не са случайни. И двамата са милиардери, влезли в политиката с анти-системен имидж, използват директен и често агресивен език и разчитат на лоялна база от избиратели, разочаровани от традиционните елити.

Назначаването на Бабиш създава интересна динамика на „съжителство“ в чешката политика.

Президентът Павел, бивш генерал от НАТО, твърд евроатлантик и поддръжник на Украйна. Доката премиерът Бабиш е отявлен популист, евроскептик, част от политиците в централно европийските държави, търсещи партньорство и тясно сътрудничество с режима в Кремъл.
Макар президентът Павел да спази конституционното си задължение да назначи победителя от изборите, напрежението между „Замъка“ (президентството) и правителството ще бъде постоянно, особено във външната политика и по-точно темите свързани с Москва.

Завръщането на Бабиш е поредният сигнал за промяна на политическия климат в Европа. С неговото избиране се оформя силен централноевропейски блок (Унгария, Словакия, Чехия, а донякъде и Австрия), който е скептичен към либералния мейнстрийм на ЕС и войната в Украйна, което обслюжва изцяло проруските интереси.

Това може да доведе до забавяне на решенията в Европейския съвет, отслабване на единния фронт срещу Русия, по-силен натиск за ревизия на климатичните политики на ЕС.
За Чехия това е началото на период, в който националният икономически интерес ще бъде поставен над абстрактните европейски ценности, а Прага ще търси баланс между членството си в НАТО/ЕС и желанието за самостоятелна политика.