Хронични мускулни и ставни болки на различни места по тялото, освен това постоянна умора и депресии – все признаци за фибромиалгията, която е нелечима болест, която в никакъв случай не е въображаема. Тя засяга по-често жените, пише Deutsche Welle. Какво се знае.

В повечето случаи става дума за тъпа, притискаща болка, обяснява за ДВ д-р Герхард Мюлер-Швефе от Гьопинген. „Болките често продължават с дни. Пациентите имат постоянни пристъпи с различна интензивност и локализация. Те описват, че понякога ги боли на едно място, а друг път – на друго. Поради това околните често пъти не ги възприемат на сериозно.“

Понякога има непосредствена причина, която „отключва“ болестта – често става дума за дребни операции или рутинни медицински процедури, които принципно не са свързани със силни болки. Въпреки това те могат да бъдат начало на фибромиалгия.

Еднозначни критерии за диагнозата няма

През 1992 година Световната здравна организация класифицира фибромиалгията като самостоятелно заболяване. Това допринесе за признаването на съответната медицинска диагноза и стана причина науката да се заеме по-интензивно с изследвания за болестта.

Учените и до днес обаче не са наясно как точно възниква тя. Нито кръвните тестове, нито изследванията с ултразвук, компютърната томография или ядреният резонанс дават окончателен отговор. Един от методите за изследване се базира на т.нар. тригерни точки. При него се изследват 18 точки по тялото за повишена чувствителност, и ако в 11 от тях има болезнена реакция, това обикновено говори за наличие на фибромиалгия. Ако болките продължават най-малко три месеца, като се локализират във всевъзможни части на тялото – това отново са признаци за фибромиалгия.

Други оплаквания обаче също могат да свидетелстват за заболяването – например хроничната умора, дори и след продължителен сън, който не води до възстановяване на организма. Също и депресии, главоболие и страхови състояния.

Причините остават до голяма степен неясни

При фибромиалгията е нарушен механизмът за контрол над болката, казва Мюлер-Швефе. „Още по рождение разполагаме с различни системи за контрол над болката, които са различно активни у отделните хора. Сигналите протичат от главния мозък към гръбначния и контролират усещането за болка. При пациентите с фибромиалгия тези връзки често са нарушени, което може да се дължи на начина им на живот.“

Сред хората, страдащи от фибромиалгия, преобладават жените. Като техните житейски истории често си приличат, казва психоложката Катрин Бернарди. „Пациентките често са пренапрегнати, защото имат прекалено много задължения. От една известна възраст нататък тялото им вече започва да отказва. Има например много засегнати жени сред тези, които се грижат за възрастни хора.“

Травматичните преживявания, като например инциденти или тежки емоционални натоварвания също могат да доведат до фибромиалгия.

„Посегателствата или прекомерният стрес често са сред причините. В един момент всичко това може да избухне – най-често след 40-та година“, обяснява Мюлер-Швефе.

Специфични терапии няма

Фибромиалгията не се лекува – единствено различните симптоми могат да бъдат смекчени. Медикаменти като ибупрофен или парацетамол обаче не са решение, посочва Мюлер-Швефе. „Този, който се опитва да провежда терапия срещу фибромиалгията с обезболяващи хапчета или инжекции, не стига до истинския проблем. Затова пък някои психофармацевтични препарати укрепват системата на тялото за контрол над болката.

Засегнатите трябва да знаят, че тази система може да се активира също чрез психотерапия“, съветва експертът.

На някои засегнати помагат антидепресантите и т.нар. антиконвулсанти - те отслабват сигналите за болка в нервната система. Акупунктурата и дихателните упражнения също могат да са от полза. „С йога също се постигнат добри резултати“, казва психоложката Бернарди. Нейният съвет е да се приложи комбинирана терапия, която включва лечение на болките, психотерапия и физическа активност. „Ако засегнатите редовно спортуват и редовно взимат антидепресанти, е възможно да се справят със своите проблеми и да поддържат добро качество на живот.“

За да бъде разбрано заболяването по-добре, може да е полезно да се води дневник за болките или да се посещават групи за самопомощ, в която се разменят впечатления и съвети. „Първото, което казвам на пациентите, е: отнасяйте се сериозно към себе си. Ако някой ви каже, че си въобразявате всичко това, и че това не са истински болки, се погрижете да гледат на вас сериозно. Това е най-важното“, изтъква Мюлер-Швефе.