Словашкият премиер Роберт Фицо отново разтвори ножицата между думи и дела, след като поиска засилена подкрепа от НАТО за сигурността на страната си, докато в същото време твърдо отказва военна помощ за Украйна. Парадоксът стана повод за критики в Европа, която вижда в поведението му сериозно разминаване с общата политика на алианса по отношение на Русия и войната в Украйна, разпалена от Путин.

Фицо настоя, че Словакия има нужда от по-тясно сътрудничество с НАТО след опита за покушение срещу него, определяйки стабилността на страната като „първостепенен приоритет“. В същия момент той категорично потвърди, че Братислава няма да възобнови военните доставки за Украйна – позиция, която изостря и без това напрегнатите отношения на страната със съюзниците.

Риториката на словашкия премиер за вътрешна сигурност рязко контрастира с външнополитическия отказ да подпомогне Киев, който продължава да защитава териториалната си цялост срещу руската агресия, но и реално Европа. За мнозина партньори този курс е не само непоследователен, но и подкопава единството, на което НАТО разчита.

Европейски дипломати коментират, че поведението на Фицо трудно може да бъде интерпретирано като нещо различно от политически цинизъм. Докато Словакия очаква гаранции за собствената си сигурност, тя отказва да допринесе за общата сигурност, като блокира най-важния компонент от подкрепата за Украйна – оръжията.

Парадоксът поражда въпроса: може ли една държава да иска защита от НАТО, без да участва пълноценно в защитата на съсед, нападнат от държава агресор, която заплашва целия регион?

За момента Фицо не дава отговор. Но двойният стандарт, който демонстрира, вече поставя Словакия в неудобното положение да иска сигурност, докато едновременно отслабва сигурността на всички останали страни в ЕС и НАТО.