Филип Димитров: Потъналите милиарди в приватизацията и гърнетата със злато са глупости, никой не говори за пасивите в предприятията

"Аз съм премиерът, който обърна курса на българската държава. Най-трудното решение ми беше какво да правим с момчетата в Камбоджа, които тогава оплетоха конците. Трябваше да търсим границата между ред и законност, и революция. Мисля че го направихме и това сред успехите на страната ни". Това каза бившият премиер Филип Димитров пред Канал 3. 

"Да превърнеш комунистическата политика в пазарна е все едно да направиш от рибената супа аквариум. Имаме една черта - говорейки как сме най-прекрасните в света, все повтаряме как всичко в България е най-лошо. В момента различни хора разказват глупави неща за милиарди, които са се изгубили около предприятията, но никой не говори за пасивите. Говоренето за "гърне със злато" е силно преувеличено. Най-същественото е, че тази комунистическа икономика не работеше. Задача номер едно за всички страни от бившия соцлагер бяха промените. Аз положих големи усилия за спасяването на Иван Костов. Атаката срещу него не беше заради САПИО, а заради това, че Костов искаше да прави реформи", каза още Димитров. 

"Не може да се приписва като грях на Иван Костов неговото поведение за периода, за който говорим. Фантазията, че можем да направим всички щастливи е едно, а съвсем друго е да стискаме зъби по време на криза. Историята със САПИО беше използвана, за да се дискредитира Иван Костов и на правителството ми. В една ситуация, в която трябваше да откриваме топлата вода, говоря за лидерите от Източната Европа, бяхме подложени от мъката на хората и на международните институции, които също не знаеха какво да се прави. Освен това се изграждаха митове на базата на фалшиви статистики и сравнения от времето на комунизма", коментира Димитров. 

"Не съм разбил селското стопанство със закриването на ТКЗС-тата. Вижда се, че то работи и обвиненията са безпочвени. Признавайки първи независимостта на Македония, я предпазихме от агресията на Югославия. Освен това, уважихме избора на една държава. Превръщането на езика в политически въпрос е странно, защото политическите общности не се занимават с признаване на езика, а с признаване на границите", каза още бившият премиер. Той допълни, че не е направил неща, от които са произтекли тежки последици: "Пътят, по който вървяхме, беше правилен, и мисля, че резултатите са налице. За тези 30 г. страната ни извървя много дълъг път".