Финансистът Никола Филипов: Бюджет 2022 повишава данъчната тежест за хората и бизнеса

Предложеният проект на Бюджет за 2022 г. е ляв и проинфлационен. Основната политика в него е раздаването на пари на калпак, което на свой ред стимулира инфлацията. В бюджета също така са заложени изключително оптимистични приходи, които се базират на прогнози за висок икономически ръст. Само че тези очаквания за растеж не съвпадат с прогнозите на ЕК и другите международни институции, които са по-ниски.

Бюджетът предложен от вицепремиера и финансов министър Асен Василев изцяло променя структурата на формиране на нашия БВП. Вместо на потребление, сега се залага на държавни инвестиции. Управляващите трябва да знаят, че те ще дадат ефект в годините, а не веднага.

Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП). Според него, Бюджет 2022 е направен сякаш се очаква през тази година да се проведат избори, нещо, в което той не вярва.

„Основната политика, заложена в Бюджет 2022 г., е раздаване на пари на калпак, което е изключително голям проблем. Раздаването на огромни бюджетни средства стимулира инфлацията. Това е първият голям вроден недъг на този бюджет. Той е изцяло проинфлационен“, заяви Филипов.

Проблемът е кой плаща сметката. Финансистът предупреждава, че българското население трябва да разбере, че то издържа държавата от своите данъци и кредитите, които същата тази държава тегли, пак се изплащат от него.

Вторият голям недъг са заложените изключително оптимистични приходи. „Бюджетът е направен така, че очаква един голям икономически растеж. Очаква се икономиката да нарасне до 143 млрд. лв., което представлява ръст от 4,8% спрямо миналата година. Това е голям проблем, защото Еврокомисията ни дава 3,9% ръст. Доста голяма разлика. 2021 г. беше изненадващо добра за нашата икономика. Тогава очаквахме 2,5% растеж, а той в крайна сметка достигна 3,7% до 130 млрд. лв. Ако прогнозата за висок растеж не се сбъдне, тогава абсолютно всички показатели за стабилност ще се сринат“, заяви Никола Филипов.

Той определя идеята за актуализация на бюджета в средата на годината като „погрешен подход“. „Това е невиждан подход. Не можеш да започваш бюджетна процедура, не можеш да гласуваш бюджет с ясната визия…, че след два месеца ще гласуваш нов. Това е вроден недъг на цялата процедура, която води до опорочаване“, предупреди Филипов.

Единственото му очакване от тази актуализация е, че тя може да доведе поне малко до ограничаването на публичните разходи. Тази негова надежда се базира на това, че бюджетът е прекалено раздут. „Тази година ще изхарчим 63 млрд. лв., което е рекорд в българската история, спрямо 57 млрд. лв. приходи. Това ще доведе до доста висок дефицит“, посочи финансистът.

Разходите ще нараснат с над 12%, а приходите с 9%, което може да доведе до това, че бюджетният дефицит да стигне дори 8 млрд. лв. Един от проблемите, за който малко се говори са заложените капиталови разходи. Те са за близо 10 млрд. лв., не са разписани и не знаем как ще бъдат изхарчени. „Бюджет 2022 г. изцяло променя структурата на формирането на нашия БВП. Преди той бе стимулиран от потреблението, а сега основният двигател се предлага да бъдат държавните инвестиции. Това, което убягва може би на управляващите е, че тези инвестиции оказват благотворно влияние във времето“, подчерта Никола Филипов. Според него, един от най-големите негативи е повишаването на минималната работна заплата и повишаването на МОД. „Това са две мерки, които директно повишават данъчната тежест както за хората, така и за бизнеса. Това е най-левият бюджет, който е виждала България в най-новата си история“, категоричен е Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).