Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че днешната среща на върха на ЕС е "преломен момент за Европа... и преломен момент за Украйна", предаде БНР с позоваване на "Ройтерс" и "Файненшъл таймс".

Европа е изправена пред непосредствена опасност от руска агресия, предупреди Фон дер Лайен при пристигането си за срещата заедно с украинския президент Володимир Зеленски.

"Толкова е важно да сме заедно. Украйна е част от нашето европейско семейство. Европа е изправена пред ясна и непосредствена опасност и затова трябва да може да се защити." - посочи тя.

Президентът Володимир Зеленски каза, че европейската подкрепа означава, че Украйна не е сама в борбата ѝ срещу инвазията на Русия.

Зеленски сподели, че оценява европейската подкрепа от миналата седмица, когато срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп завърши с ожесточен спор, след който Белият дом спря военната помощ и разузнавателната подкрепа за Киев от страна на Съединените щати.

"Вие ни оказахте силна подкрепа от самото начало на войната... през целия този период, през миналата седмица вие останахте с нас", заяви Зеленски пред репортери преди срещата на върха на лидерите на ЕС, на която той също ще присъства.

"Много сме благодарни, че не сме сами... ние го чувстваме", добави той.

"Необходими са повече инвестиции в европейската отбрана и страните от ЕС трябва да продължат напред, дори ако някои от тях не са съгласни" - около това изказване на премиера на Люксембург Люк Фриден се обединиха повечето европейски лидери преди срещата в Брюксел.

Повечето от тях приветстват предложенията на ЕК за увеличаване на разходите за отбрана, финансирани чрез емитирането на дълг.

"Трябва да намерим дългосрочни решения за финансовите правила в ЕС, така че страните членки да могат да повишат разходите за отбрана без да се притесняват от увеличаване на дефицита", обясни германският канцлер Олаф Шолц.

Той изрично подчерта, че Европа не бива да се отказва от военното сътрудничество със Съединените щати, въпреки смяната на администрацията в Белия дом.

Гръцкият премиер Мицотакис подчерта, че САЩ трябва да участват в схемата за гаранции за сигурност за Украйна.

Пред срещата датският премиер Мете Фредериксен посочи, че Европа трябва да харчи повече за отбрана и възпиране на противниците си.

"Харчете, харчете, харчете за отбрана и възпиране – това е най-важното послание и в същото време, разбира се, продължете да подкрепяте Украйна, защото искаме мир в Европа", изтъкна тя в началото на срещата.

Полският премиер Доналд Туск отбеляза, че Европа ще разшири военния си капацитет "по-бързо, умно и ефективно" от Русия.

Той вярва, че Съединените щати ще възобновят изпращането на военна помощ на Украйна, след като решиха да я спрат по-рано през тази седмица. Туск призна, че САЩ при президента Доналд Тръмп са "по-взискателен партньор" от преди, но подчерта, че съюзът между САЩ и Европа остава "абсолютен приоритет".

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас каза пред пресата при пристигането си на извънредната среща на върха на Европейския съвет в Брюксел, че се разглеждат "всички варианти" за финансиране на отбранителните инициативи на общността.

"Първо ще обсъдим нашата отбрана и какво можем да направим, за да я засилим. Всички опции са на масата, когато става дума за финансиране в отбраната - от безвъзмездни средства до преразпределение на кохезионните фондове до промени във фискалните правила... Наистина трябва да инвестираме повече в отбраната." - добави тя.

Освен това Кая Калас изрази стремежа си за постигане на политически консенсус за подпомагане на Украйна, така че страната да е "в състояние да прекрати тази война при нейните условия".