Украйна представи на изложение в Лвов нова гигантска роботизирана подводница ТОЛОКА-1000 (ТЛК-100). Според производителите, тя има полезен товар до пет тона и е предназначена за миниране и унищожаване на големи стационарни цели.

Както пише Forbes , подобни оръжия теоретично биха могли да представляват сериозна заплаха за руската инфраструктура, включително Керченския мост и офшорните платформи в Черно море.

Нов етап на подводната война

Украйна вече се е утвърдила като лидер в използването на бойни дронове – от малки FPV дронове до големи „бомбардировачи“ – които нанесоха значителни загуби на руските въоръжени сили. Следващата стъпка беше навлизането в подводната сфера: моделът TLK-1000 допълва линията, която включва още TLK-150 и TLK-400, от компактни „умни торпеда“ до големи автономни превозни средства.

поред наличните характеристики:

• ТЛК-150 — „умно торпедо“ с електрическо задвижване и бойна глава до ~15–50 кг, обхват до 60 мили;
• TLK-400 е подводен дрон с дължина около 12 метра, с автономност до 2 месеца, обхват от около 1280 километра и товароносимост до 450 килограма;
• TLK-1000 е флагманът на линията с полезен товар до 5 тона, способен да работи на значителни дълбочини и разстояния.

Производителите наблягат на използването на изкуствен интелект за навигация и автономно вземане на решения, въпреки че подробности за тестовете и ограниченията на тези системи не се оповестяват публично, пише Униан.

Кримският мост е под заплаха
Керченският мост и офшорните платформи в Черно море са от стратегическо и символично значение за Русия. Предишни украински атаки срещу моста – от камион-самоубиец през октомври 2022 г. до експлозии и удари с дронове през 2023–2024 г. – показват, че инфраструктурата може да бъде засегната, въпреки че пълното унищожаване на опорите все още не е настъпило. Наличието на подводни апарати с големи заряди усложнява противоминните мерки и увеличава рисковете за корабоплаването и защитените бази.

Морските мини и подводните експлозии икономически и ефективно възпрепятстват достъпа до пристанищата, изискват значителни усилия за разчистване и могат да забавят операциите дори без масово унищожение. Мощните „Толоки“ теоретично биха могли да създадат коридори за по-нататъшни атаки, включително изстрелване на ескадрили FPV или поразяване на крайбрежна инфраструктура.

Подводни роботизирани системи в света
Други страни също разработват големи автономни подводни системи: САЩ, Великобритания, Австралия, Китай, Франция, Израел и др. Украинският подход обаче се отличава с акцента си върху по-евтини, масово произвеждани и с еднократни решения, които могат да направят подобни системи достъпни за широко приложение в условия на ограничени ресурси.

Изданието отбелязва, че появата на „Толока“ издига подводната война на ново ниво: от спомагателно разузнаване и противоминно противодействие до потенциално настъпателни операции срещу ключова инфраструктура. Това принуждава страните да укрепят както надводните, така и подводните отбранителни системи - и прави Черно море още по-опасен театър на военните действия.

Превод: Faktor.bg