Foreign Affairs: Украйна променя хода на събитията на фронта

Войната в Украйна е достигнала повратен момент. След провала на украинското контранастъпление през 2023 година пълномащабното руско нахлуване навлезе в предсказуем ритъм от летни и зимни офанзиви, между които натискът отслабваше, докато руските части извършваха ротация и прегрупиране.

На пръв поглед тази година не изглежда по-различна. С настъпването на лятото украинските военни по фронтовата линия отново наблюдават постоянно увеличаване на руските удари и опити за пробив. Но настроенията сред украинските командири са се променили. Руските атаки оказват по-малък натиск върху техните подразделения в сравнение с предишните години, пише Foreign Affairs.

Макар ударите с дронове и обстрелите да остават постоянни, бойната ефективност на Русия намалява. В Киев расте оптимизмът, че Украйна ще успее да принуди Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, отбелязват журналистите.

Украинското възраждане

През 2025 година Украйна е създала повече от десет армейски корпуса, които обединяват бригади. Това е подобрило подготовката на новобранците, защото обучението вече се води от командири с реален боен опит.

По същото време ВСУ са подобрили взаимодействието между пехота, дронове, артилерия и бронетехника. Тези комбинирани тактики са позволили провеждането на успешни ротации и настъпления край Купянск през есента на 2025 година и край Гуляйполе през пролетта на 2026 година, при значително по-малки загуби в сравнение с руските сили.

Освен това украинските подразделения за безпилотни апарати са засилили ударите на средна дистанция, унищожавайки руска логистика на разстояние до 100 километра от фронта. Плътното разузнаване е затруднило снабдяването на руските войски и е ограничило възможността им да концентрират сили за мащабни щурмове.

Тактическото майсторство и новите реформи са помогнали на украинската армия да преодолее спада от периода 2024–2025 година. В резултат още през първите месеци на 2026 година е отчетен положителен приток на нов личен състав към бойните части.

Руските проблеми

За разлика от ВСУ, руските войски започват да губят ефективност на бойното поле заради съвкупност от фактори. През 2024–2025 година предимството на Русия се е крепяло на огромните резерви и масирана огнева мощ. Вместо качествена подготовка обаче командването е изпращало в атаки войници с обучение от два дни до две седмици, което е довело до около 23 000 загуби месечно през цялата 2025 година.

Макар големите финансови бонуси и опрощаването на дългове да са помагали за попълване на загубите, този модел не е успял да привлече технически специалисти, които могат да печелят добре в цивилния сектор. Според материала руската армия сериозно изостава и в набирането на оператори на дронове.

Освен това, ако по-рано артилерията и авиационните бомби са компенсирали слабата подготовка на пехотата, сега ситуацията се е променила. Бойното поле се е превърнало в зона на смесен контрол с ширина около 30 километра. Картите на руските щабове трудно отразяват тази реалност, което води до разминаване между заповедите и ситуацията на терен, а координацията на ударите става все по-неефективна.

Увереност без самозабрава

Подобряването на положението за ВСУ и деградацията на руските части не означават, че успехът на Украйна е неизбежен, подчертават журналистите. Руската армия все още разполага с над 600 000 войници и не изпитва недостиг на боеприпаси благодарение на военно-промишления комплекс.

Руските дронове и авиобомби продължават да нанасят удари по логистиката, пехотата търси пролуки в отбраната, а на някои направления — например край Константиновка — ВСУ губят позиции. Освен това Русия се намира опасно близо до Запорожие, така че Украйна няма право на грешка.

Въпреки това Москва няма да успее напълно да окупира Донбас до края на годината, както е изисквал руският президент Владимир Путин, и едва ли ще постигне това и през 2027 година без мащабна реорганизация.

Според анализа руските военни усилия навлизат в криза. Макар Путин да не се е отказал от идеята да подчини Украйна, той все пак реагира на суровите реалности — както при изтеглянето от районите край Киев и Херсон през 2022 година.

Два възможни сценария за Кремъл

Осъзнавайки влошаващите се перспективи, Кремъл може да избере един от два сценария:

Пълна мобилизация — принудителен набор на специалисти и големи резерви жива сила. Това може временно да помогне на Русия на фронта, но крие риск от тежки политически и икономически сътресения в страната, където Централната банка вече предупреждава за критичен недостиг на работна ръка.
Преминаване към дълбока отбрана — прекратяване на големите настъпления и протакане на конфликта чрез продължаващи ракетни и дронови удари по Украйна през зимата.

Според авторите на анализа за Кремъл става все по-трудно да води „вечна война“, тъй като ВСУ демонстрират способност за ефективни контраудари и все по-често атакуват ключови обекти на руската икономика на голяма дистанция.

От огъня в жаравата

Ако Украйна укрепи позициите си до края на годината, Киев и съюзниците му биха могли да убедят Москва да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня, показвайки на Путин, че това е най-малко рисковият вариант за него.

Но Кремъл няма да се откаже от враждебността. Примирието може да бъде използвано за възстановяване на армията и за опити за дестабилизиране на икономически и политически уязвимата Украйна.

За украинското общество паузата във войната би донесла облекчение, но и нови предизвикателства:

ще започне вътрешен натиск върху правителството за демобилизация;
ще трябва да се възстановяват разрушените индустрия и инфраструктура;
ще се засили политическото разделение и натискът за провеждане на избори;
отслабването на войната може да направи европейските партньори по-малко щедри във финансирането на отбраната.

За да затвърди успеха, Киев трябва да продължи реформите в армията, а Западът — да засили санкциите и доставките на оръжие. На фона на постепенното отдръпване на САЩ от европейските дела именно Европа ще трябва да намери начин да запази този крехък мир.

Прекратяването на огъня е необходимо за сигурността на Украйна, но само по себе си не е гаранция за нея.