Държавният глава на Руската федерация сбърка за много неща, когато взе решение да започне война в Украйна, но в четири от преценките си се оказа абсолютно прав, пише професорът по международни отношения в Харвардския университет Стивън Уолт в статия за американското издание Foreign Policy.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на неговия автор.

Владимир Путин обърка много неща, когато реши да нахлуе в Украйна. Той надцени военната мощ на своята армия. Подцени силата на украинския национализъм и способността на неговите многочислени въоръжени сили да защитят родната си земя. По всичко личи, че той е преценил погрешно единството на Запада, скоростта, с която НАТО и други ще се притекат на помощ на Украйна, желанието и способността на страните-вносителки на енергия да наложат санкции на Русия и да се откажат от нейния износ на енергия. Той може също така да е надценил желанието на Китай да го подкрепи: Пекин купува много руски петрол и газ, но не предоставя на Москва гласна дипломатическа подкрепа или ценна военна помощ. Съберете всички тези грешки заедно и резултатът е решение с негативни последици за Русия, което ще горчи дълго, след като Путин напусне политическата сцена. Без значение как ще се развие войната, Русия ще бъде по-слаба и по-малко влиятелна, отколкото би била, ако беше избрала различен път.

Ако сме честни пред себе си – а безпощадната честност е изключително важна във военно време – ще трябва да признаем, че руският президент все пак се справи с няколко неща. Това по никакъв начин не оправдава решението му да започне военни действия, а също и методите, които избра за воденето им. Просто посочвам онези аспекти на въоръжения конфликт, където преценките и оценките на Путин се оказаха верни. Да игнорирате правилните му стъпки означава да направите същите грешки, които той направи. Това е подценяване на противника и погрешно разбиране на ключовите компоненти на ситуацията.

И така, за какво беше прав?

Администрацията на Байдън се надяваше, че заплахата от "безпрецедентни санкции" ще възпре Путин да предприеме офанзива. Тогава тя се надяваше, че ще успее да удуши военната му машина с ограничения, да предизвика недоволство сред населението и да го принуди да промени курса. Започвайки военните действия, Путин беше уверен, че Русия ще устои на всякакви санкции, които можем да наложим. И беше прав (засега). Търсенето на руски суровини е доста високо. Икономиката на страната продължава да се представя добре с много лек спад на БВП. Дългосрочните последици може да са по-сериозни, но Путин правилно предположи, че санкциите сами по себе си не могат да определят изхода от конфликта.

Второ, Путин правилно изчисли, че руският народ ще понесе високата цена и че провалът на бойното поле няма да доведе до неговото сваляне от власт. Отначало той може би се е надявал, че военните действия ще приключат бързо и ще бъдат евтини; но по-късно, след първите неуспехи, той реши да продължи започнатото и мобилизира резервисти, като беше сигурен, че мнозинството руснаци ще се съгласи с неговото решение и че той ще успее да потисне възникналата опозиция. Мобилизацията на допълнителни сили може и да беше хаотично според нашите стандарти, но Русия успя да задържи големи части на бойното поле без никаква заплаха за властта на Путин. Разбира се, всичко може да се промени, но досега той доказва своята правота по този въпрос.

Трето, Путин разбра, че другите държави ще защитят собствените си интереси и не всички страни ще го осъдят за започналите военни действия. Европа, САЩ и няколко други реагираха силно и решително, но ключови страни от Глобалния юг и някои други значими държави (като Саудитска Арабия и Израел) не го направиха. Военната операция не е от полза за международната репутация на Русия (както показва гласуването в Общото събрание на ООН с огромно осъждане на случващото се), но само ограничен брой държави в света са категорично против нея.

И най-важното. Путин разбра, че за Русия съдбата на Украйна е много по-важна, отколкото за Запада. Забележете: много по-важна е за самите украинци, които правят колосални жертви, за да защитят страната си. Но Путин има предимство пред основните поддръжници на Киев по отношение на желанието си да поеме разходите и рисковете. И въпросът не е, че Западът има слабо, плахо и страхливо ръководство, а че политическата ориентация на съседа по руската граница винаги е била по-важна за Москва, отколкото за далечни държави и народи, особено за онези хора, които живеят в богатата и добре защитена територия от другата страна на Атлантическия океан.

Поради тази основна асиметрия на интереси и мотивации, САЩ, Германия и останалата част от НАТО внимателно калибрират отговорите си. И затова президентът Джо Байдън от самото начало изключи изпращането на американски войски в Украйна. Той правилно разбра настроението на Путин, който реши, че съдбата на Украйна си струва да изпрати там няколкостотин хиляди войници да се бият и да умрат. Но американците мислят съвсем различно относно изпращането на синовете и дъщерите си на фронта. Има смисъл да изпратим няколко милиарда долара помощ на украинците, за да могат да защитят страната си; но Украйна не е достатъчно важна за САЩ, за да застраши собствените им войски или да се допусне да представлява значителен риск от ядрена война. Предвид тази разлика в мотивацията, ние се опитваме да спрем Русия, без да използваме американски войски, за да се бием с нея. Не е известно дали този подход ще бъде ефективен.

Това също обяснява защо украинците - и техните най-шумни поддръжници на Запад - упорито се опитват да обвържат съдбата на страната си с огромен брой странични въпроси. Ако ги слушате, се оказва, че руският контрол върху Крим и част от Донбас ще нанесе смъртоносен удар на "основания на правила ред“, което си е чиста покана към Китай да превземе Тайван като голям подарък за диктаторите по света, катастрофален провал на демокрацията, знак, че ядреното изнудване е възможно и че армията на Путин може да марширува чак до Ламанша чрез такова изнудване. Твърдолинейните на Запад изтъкват тези аргументи, за да накарат съдбата на Украйна да изглежда толкова важна за нас, колкото и за Русия. Подобни тактики на сплашване обаче не издържат. Съдбата на света през XXI век няма да се определя от този, който ще контролира украинските територии, за които се водят битки - Киев или Москва. Те ще се определят от това кои страни притежават ключови технологии, както и от изменението на климата и политическите развития на много други места.

Да се ​​признае тази асиметрия означава да се разбере защо ядрените заплахи играят само ограничена роля и защо страхът от ядрено изнудване е неоснователен. Както Томас Шелинг писа преди години, размяната ядрени удари е ужасна перспектива и така пазаренето в сянката на ядрените оръжия се превръща в състезание за "поемане на най-големия риск“. Никой не иска да използва дори една ракета с ядрена глава, но страната, която се интересува от разглеждания проблем, ще бъде готова да поеме повече рискове, особено ако са застрашени нейните жизненоважни интереси. Поради тази причина не може напълно да се изключи възможността Русия да използва ядрено оръжие при евентуално нейно катастрофално поражение. Разбирането на това налага определени граници на това докъде сме готови да стигнем. Отново, това не е защото западните лидери са слабохарактерни или страхливи. Това се дължи на факта, че те са разумни, даже благоразумни хора.

Това означава ли, че ще се поддадем на "ядрен шантаж“? Ще може ли Путин да използва подобни заплахи, за да принуди към допълнителни отстъпки на други фронтове? Отговорът е не, защото колкото по-далеч се опитва да стигне, толкова повече тази асиметрия в мотивацията ще бъде в наша полза. Ако Русия се опита да принуди другите да направят отстъпки по въпроси, които засягат техните жизненоважни интереси, нейните искания ще останат без внимание. Представете си: Путин се обажда на Байдън и казва, че ще нанесе ядрен удар, ако Америка не върне Аляска на Русия. Байдън ще се изсмее и ще го посъветва да се обади, когато изтрезнее. Ядрените заплахи на врага с цел принуда не са убедителни, когато балансът на решимостта е на наша страна. Струва си да припомним, че нито САЩ, нито Съветският съюз постигнаха успех чрез ядреното изнудване през годините на дългата Студена война (и дори срещу неядрени държави), въпреки че разполагаха с огромни арсенали.

Но в един случай ситуацията може да се промени, въпреки че такава перспектива е разочароваща. Колкото повече помощ, оръжия, разузнаване и дипломатическа подкрепа предоставят САЩ и НАТО на Украйна, толкова повече тяхната репутация ще зависи от изхода на конфликта. Поради тази причина президентът Володимир Зеленски и украинците настояват за все повече помощ. В техен интерес е да обвържат Запада със съдбата си възможно най-здраво. Не ги обвинявам по никакъв начин за това. Ако бях на тяхно място, щях да направя абсолютно същото.

Последиците върху репутацията често са преувеличени, но поради такива опасения войните продължават, дори когато не засягат жизненоважни материални интереси. През 1969 г. Хенри Кисинджър осъзнава, че Виетнам е от малка стратегическа стойност за САЩ и че е невъзможно да се победи там. Но той заяви: "Присъствието на 500 000 американци реши важността на Виетнам. Факт е, че сега вече е въпрос на вяра в американските обещания". Въз основа на това убеждение Кисинджър и президентът Ричард Никсън продължиха американската война във Виетнам за още четири години в напразен опит да "сключат мир с чест“. Същото заключение важи и за изпращането на танкове Abrams и изтребители F-16 в Украйна. Колкото повече оръжия изпратим там, толкова повече задължения имаме. За съжаление, когато и двете страни започнат да мислят, че за да защитят жизненоважни интереси, те трябва решително да победят врага, прекратяването на войните става по-трудно и вероятността от ескалация се увеличава.

Отново, всичко казано по-горе не означава, че Путин е бил прав, като е отприщил враждебни действия, или че НАТО постъпва погрешно, като помага на Украйна. Но Путин не е разбрал всичко погрешно и разбирането на това, което е направил правилно, трябва да повлияе на това как Киев и неговите поддръжници ще действат през следващите месеци.