В Европа активно се обсъжда идеята за разполагане на миротворци в Украйна, за да се предотврати подновяването на войната след сключване на мир. Но това ще има смисъл само ако става въпрос за мощна, боеспособна армия, а не просто за неутрални наблюдатели, пише Франц-Щефан Гади, старши научен сътрудник на Международния институт за стратегически изследвания по киберсигурност и бъдещи конфликти, в авторска статия за Foreign Policy.

Той отбелязва, че през последните три години Европа се е въздържала от вземането на силни решения в подкрепа на Украйна и едва сега изглежда осъзнава мащаба на рисковете, които ще възникнат при евентуална победа на Русия.

Темата за миротворците също се поставя в този контекст – с цел да се предотврати подновяване на войната в бъдеще. Но всяка идея за възпиране на Русия да наруши постигнато примирие с помощта на символични миротворчески сили е илюзия, убеден е авторът. Според него само мощни сили, способни да воюват и да задържат позициите си, могат да възпрат закалена в боеве армия на агресор като руската.
Проблемите с разполагането на сили

Тук възниква проблем. Русия никога няма да се съгласи мощна група войски на НАТО да бъде разположена по линията на разграничение. А обикновените слаби миротворчески сили на ООН няма да са достатъчни за възпиране.

Според Франц-Щефан Гади, потенциално решение може да бъде комбинация от двата варианта: традиционни неутрални миротворци, идеално от страни на Глобалния юг, биха могли да патрулират демилитаризираната зона по линията на прекратяване на огъня, докато мощни европейски сили за бързо реагиране се разположат по-навътре в Украйна.

Тази комбинация означава, че в Украйна няма да има войски на САЩ и страната няма да стане член на НАТО, което потенциално прави този вариант по-приемлив за Русия. Въпреки това Европа трябва да бъде готова да осигури мощна военна групировка с мандат за решителни действия.
Нужда от сериозни ресурси

Според изчисленията на автора, за подобна мисия ще са необходими минимум пет бригади – около 25-30 хиляди военнослужещи. Но с оглед нуждата от ротация на силите, реално ще са нужни между 75 000 и 90 000 европейски военни. И това без да се брои помощният персонал.

Теоретично Европа е способна да реализира такъв проект, но ще трябва да реши множество организационни въпроси – от въвеждането на войските до условията за тяхното изтегляне. Освен това, дори ако САЩ не разположат войски в Украйна, вероятно ще се наложи да увеличат своя контингент в Западна Европа, за да компенсират прехвърлянето на европейските сили на изток.
Готовност за битка

„Тази операция не може да се сравнява с разполагането на европейски сили в Афганистан или Ирак. Европейските сили трябва да са готови за интензивни, широкомащабни бойни действия срещу Русия, а не за малки операции срещу слабо въоръжени бунтовници. Това включва ясен план за реакция на неизбежни руски провокации, включително саботажи зад линията на прекратяване на огъня или „случайни“ ракетни удари, които убиват и раняват европейски персонал“, посочва аналитикът.
Пълноценни армии

Затова става дума не само за разполагане на пехота, а за пълноценни армии – с танкове, бронетранспортьори, артилерия, системи за ПВО, средства за електронна борба и бойна авиация.

Въпреки това, авторът признава, че основният въпрос не е как да се организира миротворческа мисия, а дали Европа ще има достатъчно воля да влезе в битка, а не, както сега, „седмици наред учтиво да моли президента на Русия Владимир Путин да спре“.

Миротворци в Украйна: последни новини

Както съобщава УНИАН, военният експерт Иван Ступак очерта три сценария за възможно разполагане на миротворци в Украйна. Най-малко вероятният сценарий е миротворците да спрат бойните действия със сила. По-вероятно е те да бъдат разположени едва след прекратяване на огъня и подписване на мирно споразумение.