Срещите на върха между държавни лидери винаги са рискован опит за пробив в международните отношения. Често се оценяват според това дали помагат да се реши сложен глобален проблем. Понякога обаче най-същественият им ефект е вътрешнополитическият отзвук за един или и за двамата участници. Такъв е случаят с миналогодишната среща в Аляска между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския лидер Владимир Путин – тя не само укрепи позициите на Путин, но и удължи войната в Украйна, затвърждавайки властта му.

Събитието в Анкъридж напомни на срещата през 1986 г. между американския президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов в Рейкявик. И тогава, и сега двама лидери се срещнаха, за да решат критично външнополитическо предизвикателство – в първия случай надпреварата във въоръжаването, а в последния – войната в Украйна. И в двата случая преговорите обаче завършиха без успех. В Рейкявик разговорите се провалиха, защото Рейгън отказа да се откаже от програмата си за стратегическа отбрана, а в Аляска – защото не бе постигнато споразумение за прекратяване на руската инвазия.

Оттам нататък сходствата приключват. И двете срещи имаха сериозни последици за Кремъл, но в противоположни посоки. След провала си Горбачов се върна отслабен и последвалите му решения ускориха разпадането на Съветския съюз само пет години по-късно. Путин, напротив, излезе като победител. В Анкъридж Тръмп го посрещна с почести и говори възторжено за „фантастичните“ им отношения. Руският лидер не направи никакви отстъпки, а Тръмп прехвърли отговорността за прекратяване на войната върху Украйна: „Сега наистина е ред на президента Зеленски да го постигне“, каза той в интервю за Фокс Нюз.

Макар и да не се сблъскваше с реална опозиция преди срещата в Аляска, след нея Путин се върна в Москва със засилена подкрепа. Според проучване на независимия руски център „Левада“ от края на август 79% от руснаците смятат срещата за успех за него, а 51% са по-оптимистични за подобряване на отношенията със Съединените щати. Този път на руските медии дори не се наложи да прибягват до пропаганда – достатъчно беше да излъчат реалните кадри и западните коментари за дипломатическия триумф на Путин. Утвърден по-силен от всякога, той разполага с политическата свобода да продължи войната в Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да я завърши при свои условия. (БГНЕС)