Трудно е човек да си представи, че американският президент е изпълнен с желание да разтрогне многогодишния съюз на Америка с демократична и единна Европа, и едновременно с това, да сключи сделка с антиамериканската диктатура в Русия. Поради това се хващаме за всяко доказателство на обратната мисъл, пише в свой коментар Том Малиновски, цитиран от БГНЕС.

И ето две събития, които ни дават основание да се надяваме на по-доброто. Първо, администрацията изпраща вицепрезидента Пенс и министъра на отбраната Матис в Мюнхен и Брюксел, за да успокояват разтревожените съюзници. Ситуацията е толкова сериозна, че европейците несъмнено ще чуят здравомислещите и компетентни емисари на новата администрация, ако те просто кажат: "Ние сме верни на Северноатлантическия съюз. Ще защитаваме нашите съюзници от агресия. Искаме всеки да плаща своята част и високо ценим жертвите на нашите съюзници. Вярваме в европейското единство и в демократическите ценности. Ще се постараем да си сътрудничим с Русия, само че съвсем не сме наивни".

Печално е, че днес отново се налага да бъдат потвърждавани никога не предизвикалите никакви съмнения основи на американската политика и че такива действия днес ще изглеждат истински пробив. Но тези думи все пак някой трябва да произнесе.

Второ, сериозно намаля вероятността от сключване на споразумение между Тръмп и Путин по модела на Пакта Молотов-Рибентроп, което би предвиждало отмяна на руските санкции в замяна на съвместна борба срещу "Ислямска държава" (ИД). Много хора отбелязват, че такава сделка би била стратегическо и морално бедствие. Тя би узаконила сферите на влияние на великите държави, би въодушевила Русия и други страни за нови агресивни действия и в същото време би потвърдила лъжливите претенции на Путин за роля на защитник на западната цивилизация от тероризма.

С други думи, такава договореност би дала на Путин това, което той иска, а Русия в замяна също би дала това, което Путин иска. От политическа гледна точка по-важно е друго. Републиканците в конгреса, включително лидерът на мнозинството Мич МакКонъл, заявяват, че блокират премахването на санкциите, докато Русия не прекрати намесата си в работите на Украйна.

Оставката на ген. Майкъл Флин от длъжността съветник по националната сигурност за неотдавнашните му разговори с руснаци за възможността за сключване на сделка също ще попречи на Тръмп да се опитва да отмени санкциите.

Но преди да си позволим да се успокоим, трябва да си спомним, че Тръмп така или иначе може да даде на Путин буквално всичко, което той иска, не предприемайки никакви действия за отмяна на санкциите. Ето как той може да направи това:

1. Да не полага никакви усилия за претворяване на санкциите на практика. Санкциите сами по себе си не се реализират. С времето тези, против които те са насочени, ще намерят възможност да ги избегнат, скривайки своите активи, действайки под чужди имена и откривайки нови посредници, за да осъществяват дейностите, попадащи под санкции. За да действат санкциите са необходими постоянни усилия. Администрацията на Обама не само редовно разширяваше обема на антируските санкции, но и издаде четири "пакета от мерки" за тяхното поддържане, насочени срещу активите на главните действащи лица, включени в санкционния списък, а също и против агентите и посредниците, които им помагаха в укриването на пари. Държавният департамент и министерство на финансите редовно се обръщаха към банките и компаниите, предупреждавайки ги за недопустима съмнителна дейност, изгодна за поставените под санкции физически и юридически лица от Русия. Когато заради санкциите американски компании бяха принудени да се отказват от сделки с Русия, администрацията на Обама натисна и други страни - като Япония и Южна Корея, да не позволяват на свои компании да запълват появилите се ниши. Белият дом при Тръмп може да уведоми Държавния департамент и министерство на финансите, че такива усилия повече не са приоритет, и да започне да отлага до безкрайност петия санкционен пакет (който по принцип трябва да бъде приет след няколко месеца). На книга санкции съществуват, но на практика те губят своята ефективност.

2. Да не прави нищо за укрепване на европейското единство във връзка със санкциите. Сплотяването на Европейския съюз, за да застане против руската агресия в Украйна, не би било никак просто, като се има предвид и това, че за такива действия трябва да дадат съгласието си всичките 28 страни-членки, а Русия постоянно се опитваше да прекъсне най-слабите звена във веригата на ЕС. На срещи и в телефонни разговори с ръководители на европейски страни на срещата на "Голямата седморка" президентът Обама нееднократно призова към продължаване на санкциите. Виктория Нюланд и Дан Фрид от Държавния департамент, а също и Адам Шубин от министерство на финансите не един път пътуваха до Европа, за да поддържат единството на страните от ЕС по въпроса за санкциите. Ако администрацията на Тръмп не поднови тези действия (сега те са замразени в очакване на новото ръководство и новите указания) в условията, когато Великобритания има намерение да напусне ЕС, вместо полека да го привлече към себе си, а популистките проруски партии с поддръжката на тръмповската киберармия да се опитат да отслабят френското и немското правителства, то европейското единство по въпроса за санкциите ще рухне до юли, когато ще настъпи срокът за тяхното продължаване.

А ако Германия и Франция устоят на този натиск и се стремят към засилване на антируските позиции на ЕС, то Тръмп със Стив Банън могат тихичко да уведомят своите европейски приятели от интернационала на алтернативните десни от типа на унгарския премиер Виктор Орбан, че за тях не би било лошо да наложат вето на решение на Евросъюза за продължаване на санкционния режим. Слабите звена на ЕС като Унгария, Словакия и Гърция, не оспорват европейския консенсус отчасти поради това, че САЩ заедно с Германия, Франция и Великобритания ги призовават да не го правят. Но ако Белият дом започне да им казва, че американската позиция се е променила, балансът би се нарушил.

3. В крайна сметка да се отиде на сътрудничество в Сирия и ясно да се заяви, че борбата с "радикалния ислям" е над отстояването на други ценности. На Тръмп не му е необходимо официално споразумение с Путин, за да започне с руснаците обмен на разузнавателна информация и данни за цели в Сирия. Докато ветераните от екипа на Обама си задават въпроса с кого Тръмп ще изтласка екстремистите от ИД от Ракка - с турците или с кюрдите, президентът може да избере трети вариант: в сътрудничество с руската помощ за режима на Асад да започне настъпление срещу контролираната от ИД територия (или поне да му даде ключовете от Ракка, когато градът бъде превзет от кюрдските войски).

Освен това Тръмп може да направи това, което е най-нужно на Путин: да се откаже от влудяващия американски навик да настоява за това, че правата на човека са универсална норма; да спре нашата досадна кампания срещу корупцията и прането на пари; да позволи на такива страни като Украйна сами да изплуват или да потънат; и през цялото време да повтаря непрекъснато догмата на московската пропаганда, че западните демокрации с нищо не са по-добри от руската, и поради това нямат право да критикуват никого.

Ако Тръмп и занапред ще казва, че американските избори се манипулират, че положението в градовете ни е катастрофално, че имаме нечестни журналисти, че ние, както и Русия, убиваме враговете си, Russia Today ще може да заяви, че мисията й е изпълнена. А Путин ще може да даде ежегодна субсидия от 300 млн. долара на своите любими проекти, като, да речем, на режима на Асад или на строителството на мост до Крим.

Как да се постъпи, за да бъде удържана администрацията от извършването на тези волни или неволни престъпления? Бдителният Конгрес може да предприеме няколко стъпки. Най-важното, той може да придаде силата на закон на четирите президентски указа на Обама за санкциите против Русия заради нейната агресия в Украйна.

Мич МакКонъл казва на поддържащите такава мярка сенатори републиканци, че няма да допусне това, ако Тръмп не се опита на практика да отмени санкциите. Но според споменатите по-горе причини на Държавния департамент и на министерство на финансите, а също и на нашите европейски съюзници са им нужни ясни указания за това, че санкциите ще бъдат запазени, ако Русия не промени своето поведение, и че те трябва да бъдат провеждани практически.

Конгресът е длъжен да поддържа провеждането на независимо разследване на връзките между екипа на Тръмп и Русия, за да се изключи всякакво враждебно влияние. Той е длъжен да гарантира, че държавният департамент изразходва правилно парите, отделени му през миналата година за противодействие на руската дезинформация в Източна Европа, а също и да осигури финансирането и поддръжката на активистите от гражданското общество и независимите медии в съседните на Русия страни.

Той е длъжен да настоява държавният секретар Тилърсън да държи на думата си и да запази санкциите, въведени по закона Магнитски. Що се отнася до Сирия Конгресът е длъжен да включва във всякакви санкционни законопроекти нови наказателни мерки против виновните за извършване на военни престъпления (това са представители на Русия, Иран, "Хизбула" и Сирия), а също и да забрани обменът на разузнавателни данни с тези руски части и подразделения, които бомбардират цивилното население.

Американската политика трябва да служи на американските идеали и интереси. Да се надяваме, че чиновниците от администрацията ще заявят това в близките дни в Европа.

Но трябва да се помни, че техните действия, а също и бездействието им са по-важни от думите, и да се действа по съответния начин, предупреждава на финала на коментара си Малиновски.