Роби Греймър, "Форин полиси"

Ако трябва да заимстваме цитат от депутата Арлингтън Стрингам, Черно море винаги е произвеждало повече исторически събития, отколкото може да поеме.

И откакто Русия започна войната си в Украйна, историческите събития излизат наяве с главоломна скорост.

Това море, чиито брегове принадлежат на три държави от НАТО и на две държави, въвлечени в най-кръвопролитната битка в Европа след Втората световна война, стана свидетел на драматични военни сражения, болезнени морски поражения за Москва и важни дипломатически споразумения, сключени през 14-те месеца на въоръжения конфликт в Украйна. Контролът над Черно море е основен компонент на руската стратегия в този конфликт и една от основните причини за анексирането на Кримския полуостров, който виси като сталактит от южния бряг на Украйна.

За Вашингтон и неговите съюзници от НАТО противодействието на руското влияние в Черно море е важна част от борбата за запазване на позициите на югоизточния фланг на Европа и за доставка на основни стоки и суровини от т.нар. житница на Европа до незащитените пазари в Близкия изток и Африка. Но както твърдят много западни политици и американски законодатели, Черноморският регион твърде дълго време е бил маргинална част от западната стратегия за противодействие на Русия, а не основен приоритет. Сега във Вашингтон, Брюксел и столиците на страните от региона все по-често се чуват искания Черно море да бъде поставено в центъра на стратегията на НАТО.

„Ако позволим на Русия да определя правилата в Черно море, нашите съюзници и нашите интереси ще бъдат изложени на риск. Регионът се нуждае от собствена всеобхватна стратегия, която да попречи на Путин да се утвърди там“, заяви влиятелният сенатор от Демократическата партия Джийн Шахин пред „Форин полиси“.

Шахин и републиканският сенатор Мит Ромни през миналия месец внесоха законопроект за разработване на стратегия за Черно море, която да увеличи военното присъствие и икономическото сътрудничество на САЩ в региона. Републиканският член на Камарата на представителите Майк Търнър, който председателства влиятелната комисия по разузнаване, и членът на Камарата на представителите демократ Бил Кийтинг внесоха свой собствен законопроект на същата тема.

Други западни военни лидери и дипломати (някои от тях интервюирани от „Форин полиси“ при условие за анонимност) казват, че Черно море е попаднало в „сляпата зона“ между стратегията на НАТО за Украйна и източния му фланг, от една страна, и политиката на Запада за южния му фланг и Близкия изток, от друга. Според тях НАТО трябва да премахне това сляпо петно, тъй като Алиансът се подготвя за дългосрочна конфронтация с реваншистка Русия.

„От много дълго време имаме пропуск в сигурността в северната част на източния фланг на НАТО и в южната му част“, заяви румънският посланик в САЩ Андрей Мурару в неотдавнашно интервю. „Целият черноморски регион е незащитен от Русия и е изложен на нейното влияние“.

Дебатът за това как Черно море да бъде включено в стратегията на Запада за противодействие срещу Русия  набира скорост, особено преди дългоочакваната пролетна офанзива на украинските сили, която те могат да проведат и в Крим, и в навечерието на важната среща на върха на лидерите на НАТО в литовската столица Вилнюс през лятото.

„Ако погледнете какво е казал и какво е направил НАТО в Черно море преди този въоръжен конфликт, е ясно, че е казал и направил много малко“, каза Стив Хорел, бивш старши офицер от военноморското разузнаване на САЩ, който сега е сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. „Този регион винаги е бил извън радара“.

Да се говори за разработване на последователна стратегия е по-лесно, отколкото да се изготви такава. Членът на НАТО Турция, която е страж на Черно море, играе прекалено голяма роля в региона. Тя притежава Босфора и Дарданелите – единствения и много тесен морски път от Черно море към Средиземно море. Отношенията на Турция с Вашингтон и други страни от НАТО са обтегнати и сложни от години. Тя гледа с голямо недоверие и загриженост на засилващото се присъствие на НАТО в Черно море и не желае да се откаже от ролята си на пазител и надзорник.

Турция спира присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО (въпреки че Финландия се присъедини през миналата седмица) и развива икономически връзки с Москва в опит да подкрепи закъсалата си икономика, докато други западни държави затягат примката на санкциите около руската промишленост. Но също така тя посредничи в решаваща сделка за зърно, която позволи на Украйна да изнася своите стоки, особено зърно, от черноморските пристанища. Освен това тя предоставя на Киев важна военна помощ.

Използвайки правомощията си съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., Турция затвори проливите между Средиземно и Черно море за преминаване на военни кораби малко след началото на военната операция на Русия. С тази мярка тя блокира движението на руските военни кораби, които не могат да се върнат в базите си от Черно море. Но и корабите на НАТО не могат да стигнат дотам. Последният американски кораб, влязъл в Черно море, беше USS Arleigh Burke, който напусна водите му през декември 2021 г.

С други думи, никоя западна стратегия за Черно море няма да проработи, ако Турция не се включи. А ангажирането на Турция ще бъде много трудно. „Турция не е ентусиазирана от предложения, които биха могли да променят статута ѝ в Черно море, както и условията за достъп до Черно море“, казва Сонер Кагаптай, регионален експерт във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Въоръженият конфликт в Украйна продължава вече повече от година, а Черно море стана свидетел на някои от най-драматичните сражения между Москва и Киев.

Но много преди Русия да си върне Крим през 2014 г., а след това да започне "специална операция" в Украйна, Черно море беше централен театър на военни действия в кървавата история на Европа.

То е било основният търговски път за древна Гърция и Рим, източник на храна за Атина, място на скитски и монголски завоевания в продължение на хиляда години между тях. Крим е бил епицентър на разпространението на бубонната чума в Европа и дълго време е бил ябълка на раздора между Русия и Османската империя. През XIX в., по време на Кримската война, полуостровът става арена на ненужни кръвопролития и военни сблъсъци между великите европейски сили, които по същество разрушават европейската система от съюзи, създадена след Наполеоновите войни. Черноморското пристанище Новоросийск се превръща в мястото, където по време на Гражданската война болшевиките постигат окончателната си победа над подкрепяната от Запада антикомунистическа Бяла армия.

По време на Втората световна война на черноморското крайбрежие в Южна Украйна се водеха най-тежките боеве и бяха извършени най-страшните злодеяния. Съветският съюз под ръководството на Йосиф Сталин депортира кримските татари, за да увеличи властта на Москва над Крим и Черно море. През 2008 г. Русия провежда операция за налагане на мир срещу Грузия, която също е черноморска държава и е в съюз със Запада. Това беше първата европейска война през XXI век. Тя възвести неоимпериалистическите амбиции на Путин, които го накараха да започне войната в Украйна.

Предстои да видим какво ще бъде евентуалното значение на Черно море в настоящия конфликт. Но то вече се е превърнало в огнище, което може да предизвика конфликт между Русия и НАТО. През март руски изтребител се вряза в американски дрон, патрулиращ над Черно море, и го потопи. Ръководителите на Белия дом осъдиха действията на руските пилоти, като ги нарекоха безразсъдни и безотговорни, тъй като дронът е летял над международни води, въпреки че Москва твърдеше, че е навлязъл в зоната на руската "специална военна операция" в Украйна.

Джин Шахин заяви, че именно заради подобни инциденти Вашингтон се нуждае от последователна стратегия за региона. „Ако САЩ имаха по-всеобхватно присъствие в Черно море, бихме могли да лишим Русия от стратегическо предимство в региона и да поемем контрола върху мястото на катастрофата на дрона“, каза тя.

От своя страна Путин е съсредоточил цялото си внимание върху придобиването на контрол над Крим, разглеждайки го като ключова част от конфронтацията си с НАТО. Той смята, че Черно море е изключително важно за демонстрацията на руската военна мощ в Средиземно море и извън него. „Достъпът до незамръзващи пристанища в Черно море се разглежда от Русия като важен плюс за нейната стратегия“, казва Чагаптай.

През последните дни украинските лидери изпращат объркващи и доста противоречиви сигнали за готовността си да обсъдят статута на Крим в бъдещите мирни преговори с Русия. Освобождаването на полуострова обаче би могло да бъде основна цел на предстояща украинска офанзива.

Крим има не само военна стойност за Русия. Путин даде ясно да се разбере, че притежаването на полуострова и контролът на Москва над Черно море надхвърлят рамките на студена и пресметлива стратегия. В публичните си речи Путин митологизира значението на Крим за руската история и наследство. Той озадачава историците с крайно съмнителни аргументи и нарича полуострова свещена земя за Русия, подобна на Йерусалим. Путин се сравнява с руския цар Петър Велики, който в началото на XVIII в. извършва военна експанзия и завладява територии, създавайки Руската империя, която няколко десетилетия по-късно завзема Крим, когато страната управлява Екатерина Велика. Но историческите паралели може да не са много приятни за Путин. Петър Велики оставя голяма част от днешна Украйна на Османската империя и създава условия за политически сътресения в царска Русия, като не успява да установи ясно наследяване на трона, заради което страната страда многократно.

Но подобни паралели показват съвременните имперски амбиции на Путин за Русия през XXI век и неразривната връзка между Черно море, Крим и изкривената представа на руския президент за собствената му значимост за историята на страната.

„Ако Путин иска Русия да си възвърне статута на водеща европейска сила, който са й осигурили Петър Велики и Екатерина Велика, той се нуждае от Крим“, казва Питър Рутланд, изследовател на руската история в Уеслианския университет. /БГНЕС

.......

Роби Греймър пише по въпросите на дипломацията и националната сигурност във „Форин полиси“. Преди това е работил в Атлантическия съвет във Вашингтон.