Според нов доклад на германско-френската работна група за институционалната реформа на ЕС, целта на ЕС трябва да бъде да се подготви за разширяване до 2030 г., което включва поредица от реформи в работата на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Страните кандидатки ще трябва да изпълнят политическите критерии за членство, включително разрешаване на териториални спорове и привеждане в съответствие с външната политика на ЕС, и не трябва да има бърза процедура.

Работната група от експерти, изготвила реформите, стартира през януари, за да направи препоръки за институционални реформи на ЕС. Процесът е иницииран от германския държавен министър по въпросите на Европа и климата Анна Люрман и френския държавен секретар по европейските въпроси Лоранс Бун.

Докладът на работната група, озаглавен „Плаване в открито море: Реформиране и разширяване на ЕС за 21-ви век“, беше публикуван днес от "Политико". Докладът е финализиран ден по-рано, въз основа на датата на корицата му.

Според отказа от отговорност на първата страница, изразените мнения са само на експерти и не трябва да се считат за представителни на френската и/или германската официална позиция.

„Важно е правителствата да решат да започнат процеса без повече забавяне. Някои реформи могат да бъдат приложени в краткосрочен план без промяна на договора в първата фаза от есента на 2023 г. и преди европейските избори през 2024 г. Реформите, които изискват промяна на договора, трябва да бъдат разгледани през следващия институционален цикъл (2024-29 г.)“, препоръчват експертите.

Управление на процеса на разширяване

В рамките на раздела за разширяването на ЕС докладът признава, че неотдавнашната реформа на процеса на разширяване (през 2020 г.) може да е оказала въздействие върху техническото ниво, но не е създала силен политически импулс в рамките на политиките за разширяване на ЕС.

„За да си възвърне доверието, ЕС трябва да си постави за цел да бъде готов за разширяване до 2030 г. и кандидатите за присъединяване трябва да работят за изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС на тази най-ранна дата за влизане... Новото политическо ръководство след европейските избори през 2024 г. трябва напълно да ангажират се с тази цел и процеса на реформи, необходим за постигането й“, се посочва в доклада.

Втората препоръка е кръговете за присъединяване да бъдат разделени на по-малки групи държави („регата“ - състезание с яхти - бел. ред.) в пълно съответствие с подхода, основан на заслугите, и като се имат предвид потенциалните двустранни конфликти.

Що се отнася до квалификацията за присъединяване, докладът подчертава, че „независимо от всяка нова гъвкавост в процеса на присъединяване, съответствието с политическите критерии за присъединяване и принципите на ЕС е предварително условие за присъединяване към ЕС“.

Присъединяващите се страни трябва също така да се съгласуват напълно с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, по-специално неговата политика на санкции и принципите на Хартата на ООН.

„От съображения за сигурност и стабилност страни с продължителни военни конфликти не могат да се присъединят към ЕС. Същото важи и за държави с териториален конфликт с друга страна кандидатка или държава членка на ЕС”, се посочва още в доклада.

Въпреки това се добавя, че ако се управлява добре, процесът на присъединяване може да бъде средство за облекчаване на напрежението и разрешаване на конфликти между страните кандидатки и следователно трябва да се разглежда в тази светлина.

Докладът също така предлага ЕС да предостави повече техническа помощ за ускоряване на вътрешните реформи и за увеличаване на административния капацитет и капацитета за усвояване и че демократичната легитимност по време на целия процес трябва да бъде насърчавана чрез редовен диалог между ЕП и националните парламенти както на държавите-членки, така и на страните кандидатки .

Други принципи на разширяването включват равенство – отхвърляне на бързото проследяване на определени страни кандидатки – както и постепенно навлизане на страните кандидатки в политиките на ЕС и обратимост, ако дадена страна изпитва забавяне на критериите за участие.

Подготвяне на институциите на ЕС за разширяване

Според раздела от доклада, озаглавен „Подготвяне на разширяването на институциите на ЕС“, влизането на до 10 нови държави-членки ще промени коренно състава, структурата и процесите на вземане на решения във всички институции. Следователно ще трябва да се проведат институционални реформи, за да се подготви разширяването на ЕС.

Докладът препоръчва да се придържате към ограничението от 751 или по-малко членове на Европейския парламент. Що се отнася до Съвета на Европейския съюз, докладът препоръчва председателството на Съвета да бъде реформирано по два начина.

„Първо, форматът на триото трябва да бъде разширен до квинтет от пет председателства, всяко от които обхваща половината от институционален цикъл. Това би позволило определяне на по-дългосрочен дневен ред и координиране между циклите на вземане на решения. В разширен ЕС това също ще гарантира, че всяка петорка има поне една по-голяма държава-членка с по-голям административен капацитет и опит, тъй като това ще засили хоризонталните отношения между държавите-членки“, се казва в доклада.

Второ, ефективното вземане на решения и перспективите за по-нататъшно разширяване също ще изискват реформа на правилата за гласуване в Съвета.

„Преди следващото разширяване всички оставащи политически решения трябва да бъдат прехвърлени от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство. Освен това, с изключение на Общата външна политика и политика на сигурност, това трябва да бъде придружено от пълно съвместно вземане на решения с Европейския парламент“, предлага докладът.

По-конкретно, що се отнася до разширяването, докладът предлага утвърждаването на всяка преговорна глава да бъде преместено на гласуване с квалифицирано мнозинство (QMV), за да се рационализира процеса на разширяване, но окончателната ратификация на договор за присъединяване ще остане с единодушие.

Що се отнася до Европейската комисия, експертите не виждат като вариант запазването на логиката „една държава-членка-един комисар“ без формална йерархия в разширен ЕС.

За да се отговори на легитимните опасения на държавите-членки по отношение на гласуването с квалифицирано мнозинство и защитата на националните интереси като основни държавни правомощия, докладът предлага няколко начина за по-приемливо гласуване с квалифицирано мнозинство, включително повторно балансиране на настоящите дялове на гласовете с квалифицирано мнозинство спрямо сегашната система от 55% от Държави-членки, представляващи 65 % от населението на ЕС.

Една от възможностите е да се намали броят на Комисията до брой, съответстващ на две трети от държавата-членка. Друг вариант, който докладът предлага, е въвеждането на йерархия в колегията на комисарите, така че половината колегия да получи ролята на „водещ комисар“, а другата половина като съответен комисар. Един водещ комисар и един комисар ще изградят един екип и ще работят върху едно и също портфолио. Ролите могат да бъдат сменени в междинния срок (след 2,5 години).

Бъдеща интеграция в ЕС на четири различни нива

Според доклада не всички европейски държави ще желаят и/или могат да се присъединят към ЕС в обозримо бъдеще и дори някои настоящи държави-членки може да предпочетат по-свободни форми на интеграция. Ето защо експертите препоръчват да си представим бъдещето на европейската интеграция като четири отделни нива, всяко с различен баланс на права и задължения.

Вътрешният кръг ще се състои от страните, които желаят да участват във форми на по-дълбока интеграция. Вторият кръг, ЕС, ще се състои от всички настоящи и бъдещи държави-членки, действащи под настоящите компетенции на Съюза.

Първото външно ниво – асоциирани членове – може да позволи рационализиране на различните форми на асоцииране със страните от Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария или дори Обединеното кралство, се посочва в доклада. Основната област на участие ще бъде единният пазар.

Второто външно ниво няма да включва никаква форма на интеграция със задължителни закони на ЕС или специфични изисквания за върховенството на закона и няма да позволява достъп до единния пазар. Вместо това ще се съсредоточи върху геополитическото сближаване и политическото сътрудничество в области на политиката от взаимна важност и уместност, като сигурност, енергетика или политика в областта на околната среда и климата и т.н.

„Институционалната основа на наскоро създадената Европейска политическа общност може да бъде подобрена, за да осигури по-структурирано сътрудничество“, се казва в доклада. /БГНЕС