FT: Европа подготвя „хибридна отбрана“ по модела на НАТО срещу атаките на Кремъл

Европейските столици обсъждат нови колективни начини за реакция срещу руските агресивни действия, които не достигат равнището на въоръжено нападение. Причината е, че някои държави се опасяват, че съществуващите механизми не успяват да възпрат т.нар. хибридна война на Москва.

Страните имат различия по въпроса как да се противопоставят на продължаващите действия по саботаж, палежи и дестабилизация, за които Кремъл е обвиняван. Все повече държави обаче се стремят да създадат колективни механизми за наказване на Русия за атаки, които не отговарят на критериите на НАТО за задействане на член 5 от договора за колективна отбрана, пише Financial Times.

„Ако се сблъскваме с хибридна война, имаме нужда от хибридна отбрана – заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. – Това е напълно очевидно... Трябва да определим какви средства трябва да сме готови да използваме.“

Министрите на отбраната на ЕС ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят предложение на Европейската комисия за създаване на нов Протокол за извънредна сигурност. Той би могъл да бъде задействан, когато държави членки станат обект на подобни атаки, с цел координиране на ефективни ответни мерки.

Механизмът би наподобявал консултациите по член 4 от НАТО, който се задейства, когато съюзник смята, че неговата „сигурност е застрашена“. Член 4 е използван девет пъти в историята на НАТО, включително два пъти през миналата година.

В Европа обаче остава значителна несигурност как точно би функционирал новият протокол. Съществуват и опасения, че подобен механизъм може да се конкурира с процедурите на НАТО и потенциално да усложни реакцията чрез създаването на паралелни пътища за вземане на решения.

„Не съм сигурен, че някой смята, че начинът да дадем отпор на руснаците е да провеждаме повече съвещания“, коментира един от дипломатите, пожелал анонимност.

Според изданието мнозинството от европейските държави подкрепят преразглеждането на съществуващия подход. Европа обвинява Москва в редица атаки, включително кибератаки, опит за въоръжена атака с дронове срещу летище Лайпциг/Хале, взривяване на железопътни линии в Полша и палежи на складове и промишлени предприятия.

Тези инциденти предизвикаха остри реакции, но досега не доведоха до ясно изразен колективен отговор.

„Много е просто: ако се сблъскваме с болезнени хибридни заплахи или действия, нашият отговор трябва да бъде болезнен в сходна степен. Не непременно със сходни средства, но болката трябва да бъде на същото ниво“, подчерта Кубилюс.

По думите му Русия трябва да знае, че срещу подобни действия ще има ответни мерки и че те могат да бъдат болезнени.

Досега европейците обикновено отговаряха на саботажи и други атаки, класифицирани като „хибридни“, с военни патрулни мисии. Сред тях са „Балтийски страж“, създаден след прекъсването на подводни кабели през 2023 и 2024 г., и „Източен страж“, създаден след навлизането на дрон в Полша през миналата година.

Европейските държави също така преследваха заподозрени в саботаж чрез съвместни операции на правоохранителни и разузнавателни служби.

Русия продължава да ескалира

Според изданието ескалиращата кампания на Москва срещу държави от НАТО, както и използването на бомби, огън и други потенциално смъртоносни методи за атаки, са накарали някои европейски представители да предложат подобни нападения да престанат да бъдат определяни само като „хибридни“.

Датската разузнавателна служба тази седмица предупреди, че Русия може да извърши ограничена военна атака срещу държава от НАТО през следващите месеци.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано заяви, че европейската „доктрина, институции и процес на вземане на решения не успяват да се справят с новата реалност“.

Тя предложи нов европейски „план за противодействие на хибридните заплахи“, който да позволи на континента да реагира колективно на инциденти, „които са под равнището на въоръжена агресия, но явно застрашават националната сигурност на европейския континент“.

faktor.bg