България наложи наказателни данъци върху притежаваните от Русия петролни и газови операции, в опит да ги направи по-малко рентабилни и да принуди тях и техните европейски купувачи да търсят други възможности, заявиха български правителствени служители пред "Файненшъл таймс".

България направи драстичен обрат, откакто проевропейското правителство дойде на власт през май. София въведе акциз от 20 лв./МВтч за транзитен руски газ, дни след като удари притежаваната от Русия рафинерия "Лукойл "на брега на Черно море с 60% данък върху печалбата. Основната цел и на двете мерки е да се изтласкат руснаците от европейския пазар, казаха същите служители.

„Въпреки че вече не консумираме руски газ, ние все още сме виновни за други страни в Европа, които продължават да консумират руски газ“, каза източник, запознат с решението на българското правителство. „Цялата цел беше да направим това нещо по-малко печелившо и да принудим Сърбия и Унгария да търсят възможности другаде.“

Газпром прекъсна доставките за газ към България едностранно, скоро след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, но София позволи използването на своята газопроводна мрежа за снабдяване на Сърбия и Унгария - две от най-проруските правителства в Европа - с критични газови доставки.

След решението на българското правителство унгарският външен министър Петер Сиярто определи увеличението на таксата за транзит на газ като „неприемливо и закон с неясна предистория“. Във видео от енергиен форум в Русия, където той беше единственият министър на държава от ЕС, Сиярто нарече решението „пореден опит да се подкопае енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“.

Българският финансов министър Асен Василев заяви през ФТ, че целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а транзитът на газ през България да стане по-малко изгоден за "Газпром".

„Новият данък е в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на блока от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на Газпром се определят на мястото на доставка в дадена страна, данъкът най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата“, добави Василев. „Това само ще намали печалбите на „Газпром“.

Василев каза, че правителството е уведомило Брюксел за промените. Представител на ЕС потвърди, че Европейската комисия „разглежда“ въпроса.

Финансовият министър отбеляза, че натискът на правителството върху руските компании е накарал "Лукойл" да започне процеса на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас. „Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес към нея.“

Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия.

Но министърът каза, че България ще запази поредица от наказателни мерки, докато не се включат нови собственици.

Наскоро наложеният 60-процентов данък печалба върху печалбите на рафинерията ще бъде намален само до 15% след продажбата – а междувременно имаше задължителна модернизация, за да се подготви рафинерията за ефективна преработка на по-лек неруски суров петрол на цена от 500 милиона евро.

Василев отбеляза, че сигналът за събуждане на София е дошъл, след като Газпром спря да доставя газ след руската инвазия в Украйна. Той допълни, че днес София има прозападна позиция и е ускорила реформите, включително в енергийния сектор.

По думите на финансовия министър, България е добавила реверсивни възможности към тръбопроводна мрежа от комунистическата ера, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция. Освен това България изгради с Гърция нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния.