Аналитици смятат, че непубличните покупки на злато от Китай може да превишават официалните данни повече от 10 пъти, тъй като страната се опитва да намали зависимостта си от американския долар. Това провокира рекордния ръст на цените на благородния метал, пише Financial Times.

Отбелязва се, че официално централната банка на Китай тази година е купувала само по 1,9–2,2 тона месечно, но на пазара малцина вярват в тези цифри. Аналитиците на Société Générale оценяват реалните покупки на Китай за 2025 година на до 250 тона — повече от една трета от целия световен търсене от страна на централните банки.

Непрозрачността на покупките затруднява прогнозирането на цените. По думите на главния стратег по енергийните пазари в Carlyle Джеф Кари, Китай купува злато в рамките на стратегията си за дедоларизация и, за разлика от нефта, чийто доставки могат да се проследяват със сателити, златото не може да бъде проследено по този начин.

Трейдърите търсят алтернативни данни: например поръчки за големи слитъци с тегло 400 унции от Швейцария или Южна Африка, които след това се доставят в Китай. Някои експерти смятат, че фактическите резерви на Китай може да са около 5000 тона — двойно повече от официалните данни.

През последните години централните банки изкупуват злато в големи обеми, повишавайки цената над 4300 долара за унция. Делът на златото в световните резерви извън САЩ е нараснал от 10% до 26%, превръщайки се във втория по големина резервен актив след долара.

При това все по-малко покупки се съобщават на Международния валутен фонд: през последното тримесечие само една трета от официалните покупки е била обнародвана, докато преди четири години този дял достига около 90%. Много държави, включително Китай, съобщават минимум заради политически рискове или за да не влияят на цените срещу собствените си интереси.

Китай е най-големият производител и потребител на злато, затова може да увеличава запасите си както чрез внос, така и чрез вътрешен добив. Официално страната е придобила само 25 тона, но оценките по вносните потоци и разликата между производството и нетния внос дават цифри от стотици тонове годишно.

Също така Китай активно привлича други държави да съхраняват своето злато при него: например Камбоджа се е съгласила да разполага новото си злато в хранилището на Шанхайската борса, като го заплаща в юани.

Много анализатори дори не се осмеляват да оценят истинския мащаб на покупките на Народната банка на Китай.

„Това в крайна сметка е неизвестно. Всякакви опити да се оцени… пропускат факта, че това е само част от голямата загадка, която представлява китайският пазар на златото“, казва Адриан Еш, директор изследвания в BullionVault.

Цени на златото

Както пише УНИАН, цените на златото в понеделник, 10 ноември, са нараснали с 2%, достигайки най-високото ниво за две седмици — от 27 октомври, съобщи агенция Reuters. Тогава цената на спот златото възлиза на 4 079,49 долара за унция или 131,16 долара за грам.

Също така разказвахме, че в САЩ е открита златна жила с необичайно високо качество на вече известно златоносно находище. В различни участъци на находището са открити златоносни жили с дебелина от 9 до 44 метра и съдържание на злато от 5,55 до 45 грама злато на тон скална маса.

В златодобивната индустрия жили със съдържание над 5 грама на тон се считат за богати, над 10 грама — за много богати, а жили със съдържание 20–30 г/т се считат за много редки.

faktor.bg