Андрей Пионтковски 

Доста типична за фашистките режими (особено на фона на военни неуспехи) е появата на „партия на истинските фашисти“, смятащи се за по-последователни носители на Z-идеологията, отколкото е самият фюрер.

Пред очите ни се формира такава партия вътре в руZкия фашизъм. Добре известна е и една от говорещите й глави – военният престъпник Гиркин. Той премина от отделни, чисто професионални разногласия с главнокомандващия, към радикалното предложение фюрерът да бъде обесен – в последните си стриймове. Тази забележителна глава все още продължава да излъчва, което би било невъзможно без покровителството на някои силови ешелони във властта.
Гръмовната ликвидация с последваща сакрализация на потомствената вещица  (Даря Дугина – б.р.), която папа Франциск взе толкова присърце, беше обмислен опит на "истинските арийци" да повлияят на загубилия драйв фюрер, да отправят апел към високото му нацистко съзнание, да поискат от него обещаното им окончателно решаване на украинския въпрос.

Всички бяха поразени от сияйните щастливи лица на двойката "философи" Дугини на погребението на тяхната дъщеря, патетичната реч на татенцето за "олтара на нашата Победа", пред който те положиха дъщеря си. Ако Дугини имаха шест дъщери, както семейство Гьобелс, те с радост биха удавили и шестте,  ако този зловещ пърформанс можеше да донесе полза за великото им фашистко дело.

Но не донесе. И не можеше да донесе. Фюрерът е мъртъв. Разтърсен от стратегическото си 

поражение в 4-ата Световна война,

 чийто победен план той износваше 15 години, вождът на РуZкия свят умря на девети май 2022 г. на Военния Парад на Победата. Сложен в някакво нелепо люлеещо се кресло и покрит с одеялце, което да му топли коленцата/яйчниците.
На мястото на фюрера в одеялцето остана гъба смръчкула, чието съзнание постепенно започна да се връща към дълбинните си архетипове: нищожество в петербургския ъндърграунд, долен чин в КГБ от пролетарската квота, маша на надменния Собчак. 
И този смръчкул много искаше да ЖИВЕЕ. И отчаяно търсеше ПОСРЕДНИК, който да му гарантира живота. Само че в главата му имаше объркване за контакт с кого да търси посредник (собствения бункер, Зеленски, Байдън, Бога?!).

Провидението му даде три опита

16 юни. Макрон.
Европейският "влак за СуперМюнхен" дерайлира на 16 юни в Ирпен. Още там староевропейската тройка разбра, че докато са обсъждали тарикатски планове в уютните си европейски столици, те нищо не са знаели за днешна Украйна, за високата трагедия на нейното единоборство с абсолютното безпределно Zло, за решимостта на украинците да се сражават до последния руски окупатор.

На Макрон ясно му дадоха да разбере, че със застъпничеството си за унижаваната по неговите думи Росия той поема лична отговорност за путиновите престъпления срещу човечеството, заявявайки на висок глас urbi et orbi (в превод „на града и хората“ – б.р.): "Je suis Poutine".

Макрон, който е political animal par excellence (политическо животно в пълния смисъл – б.р.), мигновено оцени ситуацията, и когато пристигна на ул. „Банкова“ (там се намира офисът на президента на Украйна – б.р.), и дума не обели за коронния си план за „мир“ с цената на нови териториални отстъпки от страна на Украйна. Нещо повече, на заключителната пресконференция той се включи на вълната на Лойд Остин и отговори политически коректно на въпроса за целите на ЕС във войната: "Победа за Украйна. Възстановяване на териториалната й цялост".

Киев е някакво мистично място. Въздухът му удивително прочиства мозъците на западните политици. 
Планираната от Кремъл капитулация беше превърната от украинската дипломация в триумф на европейската солидарност със сражаваща се Украйна. Макрон беше принуден да спасява в Ирпен и Киев своето лице, а не путиновия задник.

18 август. Ердоган.
Ердоган е по-корав човек, не е някакъв европейски мухльо. Беше безполезно да го водят в Ирпен и Буча.  Само какво е виждал на свой терен в Близкия изток. Доведоха го във Лвов, вежливо изслушаха от него путиновата челобитня за мир и пратиха руZкия вожд на същия познат адрес, както руZкия кораб.

Ердоган си замина с чувство на дълбоко удовлетворение от резултатите на миротворческата си мисия. За този половин час безполезен разговор със  Зеленски той получи от Путин солидно геополитическо  заплащане в аванс още на 5 август в Сочи. По-точно не го получи, а властно си го взе, както обикновено става в техните отношения. На 3 август азербайджанските войски вече бяха влезли в Лачинския коридор, теоретически контролиран от руските миротворци.

"Карабахска околия?"  — изфъфли смръчкулът на трона в Сочи. „Вземи я със здраве, скъпи Реджепушка, И Сирийската околия! И Либийската също. Ти само се потруди за мен в Киев.“ 
Путин не може да не  е разбирал как ще приключи "посредническата" мисия на Ердоган, но отчаяно се хващаше за него като за спасителна сламка. А и търпящата поражение в Украйна "втора в света" армия вече няма сили да удържи нито Карабахска, нито Сирийска, нито Херсонска, нито Кримска околия.

Преди казвахме — мир. Сега казваме — победа.

Това е окончателната, неподлежаща на обжалване присъда на 40-милионния украински народ над чекистската империя. Но пенсионираният майор от КГБ иска да живее, а не да агонизира на бесилката, осъден от международен трибунал, свикан срещу основните военнопрестъпници. И му остана третият, последен опит.

7 октомври 2022 г. Си.
Независимо на извънредната си ангажираност преди съдбоносния XX конгрес на Китайската комунистическа партия, другарят Си откликна на призивите на редица световни политически и духовни лидери и замина заедно с делегация за Москва на кратко работно посещение. Датата му съвпадна със 70-ия юбилей на руския диктатор. При първия разговор на Си с членове на службите на сигурност на Русия единодушно беше констатирано, че другарят Путин е допуснал редица сериозни грешки по украинския въпрос; заради преклонната възраст и рязкото влошаване на здравословното му състояние е неспособен повече да изпълнява задълженията на президент на Руската федерация; нуждае се от продължително (вероятно пожизнено) лечение в един от водещите центрове по традиционна китайска медицина.

Късно вечерта китайският Air Force №1 излетя за Пекин с бившия президент на Русия като почетен пасажер.
Превод: Faktor.bg