Подкрепата за основните политически формации е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Това показва проучване на „Галъп Интернешънъл. 
И двете партии се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ - от 13%. 

ДПС остава стабилно с 6,9%, а "Демократична България" е с около 5%. Расте сумата на отговорите от типа „няма да гласувам" или „не подкрепям никого" (до общо 37,6% през този месец). 

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще, обобщава проучването. Затова има и тьрсене за „трети вариант" - негласуване или извънпарламентарни и нови формации. Продължава да има ръст за „Има такъв народ" - до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец. 
„Демократична България" е взела още през лятото „стъпало" нагоре, от традиционните си 2-3°/о от всички имащи право на глас, до близо 6°/о, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. 

Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България". Другата протестна формация - мрежата около Мая Манолова - също леко „отскочи" в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа. 

Обединени патриоти пък още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претьрпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове - около бариерата на последните избори за Народно събрание. „Воля" също не се е повлияла особено - партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля" е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа. 

Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба. Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на авryст обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за" срещу една трета „против". През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.