Гърция ще изтегли противовъздушните системи "Пейтриът", разположени в началото на тазгодишните атаки на САЩ и Израел срещу Иран, в Дидимотихо на североизточната сухопътна граница, и на остров Карпатос в югоизточната част на Егейско море

Батареята в Дидимотихон край границата с Турция бе разположена по молба на страната ни за защита на критична инфраструктура по българския бряг на Черно море от евентуална ракетна атака от Иран. Тогава Гърция осигури и 2 изтребителя F-16 за защита на въздушното пространство на България.

Държавната телевизия ERT съобщи, че решението е взето по време на заседание на Правителствения съвет за национална сигурност (KYSEA) под председателството на премиера Кириакос Мицотакис.  KYSEA е одобрил изтеглянето на произведените в САЩ ракетни системи "Пейтриът" от Дидимотихо, на североизточната сухопътна граница, и от остров Карпатос в югоизточната част на Егейско море.

Решението било взето поради "промяна в геополитическите условия". Ракетните батареи "Пейтриът" бяха разположени на Карпатос и Дидимотихо през март, за да осигурят защита срещу потенциални входящи ирански балистични ракети или дронове камикадзе, след като предполагаем ирански дрон експлодира в британска военна база в Кипър.

Разполагането в района на Еврос беше решено с цел осигуряване на покритие за съседната страна членка на НАТО – България. Нито една от батареите не е участвала в бойни действия. Гърция също така разположи две фрегати и четири изтребителя F-16 в Кипър, тъй като опасенията за сигурността около острова в Средиземно море ескалираха.

Министерството на отбраната на Турция изрази съжаление относно разполагането на Карпатос, аргументирайки се, че островът и други в източната част на Егейско море трябва да останат демилитаризирани съгласно международния договор, с който те са отстъпени на Гърция след Втората световна война, като турското външно министерство също възрази срещу разполагането на ракетите.

Атина отхвърли протестите като неоснователни. Заседанието на KYSEA в понеделник също така одобри закупуването, в рамките на мащабната програма на Гърция за военни доставки, на четири италиански фрегати FREMM втора употреба в сделка на два етапа. Очаква се първите два кораба от клас Carlo Bergamini да струват 700 милиона евро. KYSEA одобри и модернизацията на четирите остарели гръцки фрегати от клас MEKO в корабостроителниците в Скарамангас.

БГНЕС припомня, че на 5 март 2026 г., след заседание на Съвета по сигурността в София заради ескалиращото напрежение в Близкия изток (конфликта между Израел и Иран и инциденти с дронове в Кипър), българската страна отправя официално искане към Гърция за съюзническа подкрепа в рамките на НАТО. На 6 март се проведе телефонен разговор между Атанас Запрянов и Никос Дендиас. Гръцкият министър официално обявява пред медиите, че след решение на Правителствения съвет по външни работи и отбрана на Гърция, страната му ще предостави активи и персонал за защита на българското въздушно пространство.

На 12 март 2026 г. Никос Дендиас бе на официално посещение в София по покана на Атанас Запрянов, за да препотвърдят и детайлизират споразумението. В рамките на визитата се провеждат и съвместни тренировъчни полети между български МиГ-29 и гръцки F-16.
По време на тези разговори бяха договорени следните спешни мерки за противовъздушна и противоракетна отбрана на България: Гърция взема решение да разположи една своя ракетна батарея "Пейтриът" в подходяща зона в Северна Гърция (конкретно в района на град Дидимотихо, близо до границата).

Целта е комплексът да покрива голяма част от българската територия срещу евентуални балистични заплахи от Близкия изток, без това да нарушава общата отбранителна способност на самата Гърция.

Гърция прехвърля два изтребителя F-16 на летище в северната си част с изключителната задача да оказват допълнително съдействие и охрана на българското въздушно пространство. Двама висши гръцки офицери от Военновъздушните сили биват командировани в София, за да осигурят директна координация с българското военно командване. Освен за ПВО, двамата министри разговарят за военната мобилност по Източния фланг на НАТО и съвместни проекти за модернизация чрез европейския механизъм SAFE./БГНЕС