Бруталната гръцка асимилационна политика се налага срещу българското население в цяла Егейска Македония и Източна Тракия в края на 19-и и началото на 20-и век. За него нямало място в „Мегали идеята“. Стотитици хиляди българи са потомци на бежанците от тези региони, изгонени, прокудени от родните си места. Но днес, ако човек се разходи по централната улица в старата част на град Кавала, върху една от сградите на няколко езика е изписана историческа фалшификация...

Преди повече от 100 години Кукуш е напълно унищожен. След 1913 г. от истинския (български) град не е останал и камък върху камък. Серес е опожарен и сринат. А точно преди 120 години в костурското село Загоричани, наричано още „малката София“, всички са избити до един от четите на гръцкия митрополит Германос Каравангелис. На гръцкия остров Трикери са изклани над 10 хиляди души, сред които пленени български войници във Втората балканска война и обикновенни хора от Солунско. В Дедеагач, днешния Александруполис, дори се посяга на най-големия български храм - „св. св. Кирил и Методий“. Всичко е заличено и всичко е пренаписано, така е и с гимназията и училището.

Кавала за първи път помирисва свободата благодарение на четите на Пейо Яворов, Михаил Чаков и други български революционери през 1912 г. Те прогонват турците без нито един изстрел. Днес в града няма и един оцелял българин, но има надпис: „Тук бяха затворени и измъчвани хиляди гръцки патриоти по време на българската фашистка окупация“.

Наред с този надпис и паметникът на българомразеца Йон Драгумис в Солун, из цяла Северна Гърция стоят още знайни и незнайни гръцки „герои“, избивали с нечовешка жестокост коренното българското население по тези земи. В Солун човек едва може да намери табелата за  Солунската българска мъжка гимназия, която е толкова избеляла, че е трудно да прочетеш какво пише върху нея. Избледняло е и достойнството на гръцкия „патриотизъм“, който по същество винаги е бил антибългарски, но за сметка на това винаги просръбски.

И в Егейска, и във Вардарска Македония терорът срещу българите започва още с навлизането на „съюзните“ войски през Първата балканска война. В същото време липсват исторически доказателства за „хиляди измъчвани гърци“. За Атина и Белград тогава българите са 2/3 или ¾ човеци. И в съвремието гръцките и сръбските политици не пропускат да припомнят бойното си другарство срещу третия губещ. Но с какво помага лъжата на Атина, редно ли е съюзници в Европейския съюз и НАТО да разрушават мостовете помежду си, като скриват собствените си престъпления и прехвърлят тежестта върху плещите на съседа?  Или завинаги по-скъп ще бъде съюзникът в Белград, а не този в София?

---
Димитър Русков, отдел "Международни новини" в Агенция БГНЕС