Коронавирусът вече претовари здравните услуги, приземи полети и спря икономическия растеж, но един от най-трайните ефекти може да бъде началото на политическа епоха, в която меките авторитарни лидери стават по-твърди, а наблюдаващата държава се превръща в начин на живот дори и в някои демокрации, пише Шон Уокър в статия за "Гардиън".

В Унгария след серия от мерки, въведени в понеделник, вече се смята за престъпление разпространяването на дезинформация за коронавируса, а премиерът Виктор Орбан може да управлява с укази за неопределен период от време.

В съседна Сърбия войници патрулират по улиците

като част от плана за отговор на коронавируса. В Москва има информация, че властите обмислят мерки, според които всеки, който иска да излезе, трябва да представи причините за това онлайн и след това да бъде проследен чрез смартфона си.

Досега повечето страни по света са въвели някаква форма на извънредни мерки за борба с коронавируса и дори много демократични правителства срещнаха слабо недоволство заради промените, които в нормално време биха били посрещнати с месеци или години яростни парламентарни дебати.


Но какво ще стане, когато пандемията свърши?

"Извънредните правни ситуации са много лесни за въвеждане, но връщането към обичайното е много по-трудно след това", коментира базираният в Будапеща тинк-танк Political Capital в отговор на унгарските мерки. Това мнение може да е приложимо и другаде.


Унгарското правителство, което през десетилетието, откакто Виктор Орбан дойде на власт, е обвинявано в отстъпление от свободите и демократичните норми, настоя, че мерките се отнасят само за борбата с коронавируса.

Българският политолог Иван Кръстев определя унгарския закон като някакъв вид авторитарно предприемачество, сравнявайки го с хората, които продават маски и други предпазни средства на завишени цени. Орбан, казва той, експериментира с това какво би било възможно в тази внезапна нова реалност. "Той опитва и изпробва, за да види какво ще приеме пазарът."

Във време, в което дори и

излизането навън може да бъде опасно,

масовите протести срещу правителствените действия не биха имали успех, а международните критики е малко вероятно да бъдат силни, предвид че и останалите лидери са заети с борбата с кризата в собствените си страни.

Кръстев сравнява сегашната криза с финансовата през 2008 г. и с миграционната през 2015 г. и казва, че докато преди отговорите в Европа бяха водени от безпокойството, доминиращата емоция сега е страхът, който е по-директен. "Това прави хората готови да толерират всичко, защото когато опасността е навсякъде, вярвате, че правителството може да ви помогне", отбелязва той.

Колко от въведените сега извънредни мерки ще останат, оформяйки света през следващите години и десетилетия, ще зависи от части от това колко сериозна и дълготрайна ще е здравната ситуация и как отговорът на няколко правителства срещу пандемията ще изглежда, обръщайки се назад.

"Ако в крайна сметка хората имат усещането, че са манипулирани, може би ще видим съпротива срещу всички тези мерки. Но на този етап виждам много повече приемане, отколкото съпротива", отбелязва Кръстев.