рез последните 20 години подкрепата за популистките партии в Европа се е увеличила повече от три пъти, което им е осигурило достатъчно гласове, за да настанят лидерите си на правителствени постове в 11 държави и да предизвикат установения политически ред на континента. Това са част от изводите от изследване на лондонското издание "Гардиън", проведено в сътрудничество с повече от 30 видни политолози от Европа и извън континента.

Анализът обхваща 31 европейски държави и описва стабилния възход в подкрепата за европейски популистки партии, особено за десни такива, при представянето им на национални избори в продължение на две десетилетия, посочва "Дневник". От графика към изследването (можете да я намерите тук) се вижда, че в България делът на гласовете за популисти рязко се увеличава през 2001 г., когато Национално движение "Симеон Втори" спечели 42.74% броени месеци след основаването си. На същите избори само заради името на бившия монарх се появиха две формации, които в крайна сметка събраха още четвърт милион гласа, но и така отнеха възможността на Симеон Сакскобургготски да има мнозинство в парламента. Едната от тях - Коалиция "Симеон II", премина прага за разпределяне на депутатите (с 3.44% от гласовете), а втората - Национално обединение за цар Симеон Втори, бе с 1.7%, или най-добър резултат за останалите извън парламента.

През 2001 г. България реално постига най-високият в разглежданите европейски страни резултат на партии, определяни като популистки. На следващата година се наблюдава успоредно увеличение на одобрението за популисти в още няколко държави. След известен спад възход в България отново има през 2009 г., след което намаление не се наблюдава в следващите вече почти 10 години.

Според проучването популизмът изживява постоянен възход поне от 1998 г. насам. Преди 20 години популистките партии са били като цяло маргинална сила и са получавали едва 7% от гласовете на континента. На най-скорошните национални избори обаче един от всеки четири гласа е бил за популистка партия.

Докато през 1998 г. само две малки европейски страни – Швейцария и Словакия – са имали популисти в правителствата си, две десетилетия по-късно още девет имат такива представители, а европейците, гласуващи за популистки партии на национални избори, са се увеличили от 7 до над 25 на сто през разглеждания период. Броят на хората, управлявани от правителство с поне един популист в кабинета, се е увеличил от 12.5 милиона до 170 милиона, като причините са различни – от рецесията и миграцията до социалните медии и глобализацията.

"Не толкова отдавна популизмът бе феномен от политическата периферия", коментира Матейс Рудейн, ръководител на проекта и политически социолог от Университета в Амстердам. "Днес той става все по-обичаен: някои от най-скорошните политически събития, като референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп, не могат да бъдат разбрани, без да се вземе предвид възходът на популизма".

Според поддръжниците му това явление защитава обикновения човек от частните интереси и следователно е жизненоважна сила във всяка демокрация. Критиците му обаче са на мнение, че популистите на власт често подкопават демократичните норми, било то като отслабват медиите и съдебната система или като погазват правата на малцинствата.

Проучването идва шест месеца преди изборите за Европейски парламент, на които според някои прогнози в институцията може да влязат по-голям от когато и да било брой десни популисти.

Как се разпространява

Картата към проучването показва как популизмът е "проблеснал" на континента в края на 90-те години, преди реално да нахлуе в Източна Европа през първото десетилетие на XXI век. Той се разпространява на север веднага след финансовата криза, след което през последните три години постигна значителни пробиви във влиятелните държави от Западна Европа.

Популизмът в Европа реално датира от няколко десетилетия. Крайнодясната Австрийска партия на свободата бе основана още през 1956 г. от бивш нацист и за пръв път спечели повече от 20% на изборите през 1994 г. Сега тя е част от управляващата коалиция във Виена и контролира няколко ключови министерства.

Популистките партии се радваха на успех в Норвегия, Швейцария и Италия през 90-те години, но едва след началото на настоящия век популистките идеи и депутати започнаха да се разпространяват от Холандия през Франция и Унгария до Полша.

Оттогава антисистемният популизъм започна да се разраства особено силно след финансовата криза през 2008 г. и бежанската вълна през 2015 г. На последователни избори в Гърция обявилата се срещу икономиите крайно лява коалиция "Сириза" спечели 27% и 36%, а Марин льо Пен стана вторият член на семейството си, достигнал балотаж на президентските избори във Франция.

Антиимигрантската "Алтернатива за Германия" стана първата крайнодясна партия от Втората световна война досега, успяла да влезе във всички германски провинциални парламенти и разполага с повече от 90 места в Бундестага. В Италия крайнодясната "Лига" и лявото Движение "Пет звезди" спечелиха заедно почти 50% от гласовете. "Фидес" се завърна в Унгария с 48%, а крайнодясната "Шведски демократи" достигна 17.5 на сто.

Проучването показва, че левите популисти с троцкистки идеи, които в Европа са далеч не толкова успешни, колкото консерваторите, са започнали да увеличават подкрепата си на национални избори, като пример за това са "Подемос" в Испания и "Непокорна Франция".

Причините

"Има три основни причини за бързия възход на популизма в Европа", коментира Кас Муде, преподавател по международни отношения в Университета в Джорджия. "Голямата рецесия, която създаде няколко силни леви популистки партии на юг, т.нар. бежанска криза, която бе катализатор за десните популисти, и накрая трансформацията от непопулистки партии в популистки – особено "Фидес" и "Право и справедливост" (в Полша)".

Клаудиа Алвареш, доцент в Университета "Лузофона" в Лисабон, която не е участвала в проекта на "Гардиън", казва: "Успехът на подобни политици е силно свързан с тяхната възможност да убедят привържениците си, че не принадлежат към традиционната политическа система". По думите ѝ и социалните медии са имали роля за възхода на популизма: "Гневът, който политиците популисти успяват да канализират, се разпалва от публикации в социалните медии, защото това пространство в интернет е много податливо на лесното разпространение на емоции".

Според Кас Муде "в краткосрочен план популистките партии вероятно ще останат приблизително толкова силни, въпреки че ще са още по-явно радикално десни и ще продължи да има значителни регионални и национални разлики". По думите му "основният въпрос е как непопулистките партии отговарят" на предизвикателството.

Макар процесът да засегна и дясноцентристите, и лявоцентристите, традиционните европейски социалдемократически партии са тези, които понесоха най-тежкия удар. Подкрепата за някога силната Германска социалдемократическа партия се стопи до 14%, а френската Социалистическа партия получи едва 7.4% на миналогодишните парламентарни избори.

Разликите

Макар цялостната картина в Европа да показва ярко изразен възход на гласовете за популистите, пейзажът е нюансиран. В Белгия например фламандската националистическа партия "Фламандски интерес" е в отстъпление от 10 години. Освен това популистките партии, които влизат в правителство и са принудени да направят компромис с политиките си, могат да срещнат трудности.

Финландската партия, която през 2015 г. влезе в управляващата коалиция, след като спечели 17.5% от гласовете, се раздели на две формации, които сега получават едва 10 и 1.5 на сто. В Гърция одобрението за "Сириза" намаля до 25 от 36-те процента, които получи, когато нахлу във властта през 2015 г., измествайки традиционната десница и левица.

Одобрението за Датската народна партия, която оказва подкрепа на дясноцентристкото правителство на малцинството, е паднало от 21% през 2015 г. до 27 на сто. А поддръжката за Партията за независимостта на Обединеното кралство на Найджъл Фараж зрелищно намаля, откакто Великобритания гласува да напусне ЕС.

"Гардиън" представя анализи и за различните части на континента, като обаче в нито една категория не е включено по-подробно описание за България.

Югът

През 2008 г. настъпиха финансовата криза и рецесията. Тъй като жизненият стандарт на много хора, особено в Южна Европа, се понижи, центристките партии, които бяха управлявали до тогава, както и еврократите в Брюксел, се превърнаха в очевидната жертва.

Най-жестоко ударените от кризата гърци дадоха 27% от гласовете си на радикалните леви популисти от "Сириза" през 2012 г., а три години по-късно ги избраха да управляват с почти 10 процентни пункта повече. В Испания обявилата се против икономиите "Подемос" взе 21% през 2015 г. едва година след създаването си.

В Италия десетилетията корупция, лошо управление и ефектът от бежанската криза през 2015 г. родиха антистемната партия Движение "Пет звезди", която дойде на власт миналата година в необичайна коалиция с крайнодяснаата антиимигрантска "Лига".

Западът

В по-скорошно време стабилният "вътрешен кръг" на Западна Европа започна да се поддава на популистката вълна. В Германия крайнодясната антиимигрантска "Алтернатива за Германия" има 92 места в Бундестага.

Марин льо Пен стигна до балотажа на френските президентски избори през 2017 г. В Холандия антиислямската Партията на свободата на Геерт Вилдерс стана втората по големина сила в парламента.

Изтокът и Центърът

Най-голям напредък бе постигнат в Централна и Източна Европа. Всички четири държави от Вишеградската група са управлявани от популистки партии, включително "Фидес" на Виктор Орбан в Унгария и "Право и справедливост" на Ярослав Качински в Полша.

И двете партии започнаха да показват истинското си лице – популисти, консервативни в културно отношение, авторитарни – след като бяха избрани за пръв път.

Северът

Дори и в известната с либералността си Скандинавия настроените срещу имиграцията и поставящи нацията на първо място популисти, върнаха гласа си през изминалото десетилетие. Крайнодясната "Шведски демократи", която води началото си от неонацистко движение, получи едва 0.4% от гласовете през 1998 г., но на последните избори постигна рекордните 17.6%.

Традиционните северни партии дълго време устояваха на сформирането на коалиционни правителства с десни популисти, но бяха принудени да отстъпят в Норвегия, където Прогресивната партия участва в правителствени коалиции от 2013 г., и във Финландия, където малката "Синя реформаторска партия" също е част от коалицията.

Западна Европа се различава от южната част на континента по това, че радикалните леви популисти нямат толкова голям успех. Това вероятно се дължи на факта, че страните на Запад имат много по-силни икономики, отбелязва "Гардиън".

Как е направен анализът

При анализа са идентифицирани всички партии, получили най-малко 2% от гласовете на поне едни национални избори в 31 европейски страни – всички държави членки на ЕС плюс Швейцария, Норвегия и и Исландия – между 1998 и 2018 г., според данните от ParlGov.

На основата на тези данни е съставен списък на партиите, които може да бъдат категоризирани като популистки, крайнодесни, крайнолеви и евроскептични, като са използвани научни определения за това категоризиране.

За да бъде проследен успеха на популистките партии в Европа, анализаторите са работили с политолози, за да изследват стотици политически партии и да решат дали те са били популистки на различни етапи през последните 20 години.