Гаргароговорене: Когато публичното пространство стане оркестрова кошара на глупостта

Христо Слави Рачев

Предизборните излияния ми напомнят човек, който прави гаргара, наблюдавайки се в огледалото. След дълго и звучно гаргарене, което се носи из телевизионните канали, накрая се изплюва в собственото си лице и покрай това в лицата на зрителите. Изненадан съм колко дълго народът може да понася да му гаргарят в хола. Цял час гаргароговор е успял да постигне и Георги Любенов. Феноменално!

Друго досадно занимание, този път из дебрите на фейсбука, на някои дами и твърдоглави провинциалисти, е да правят своеобразен Jam session на чужди стени. Изпитвам физическо неудобство. Обикалят дуварите, вдигат крак и щедро раздават средно статистически глупости за живота и най-лошото: партнират на солата на някой доказан майстор, чуруликат каквото им хрумне на мига. Напомня на

какофонично разсвирване в оркестровата кошара

капуцини, които снимат с NIKON. Не усещат дълбините... Идем и я.

Мили дами, провинциални твърдоглавци, спукани гайди, има текстове и дейности, които са плод на ерудиция, системен труд на дисциплинирани академични умове. На въображение и талант, за които не всички имат генетично предразположение. Текстовете на майсторите са проверени, просвирени пред аудитории, публикувани в научни трудове…Ами ориентирайте се, почувствайте интелекта. Дълбочината има значение. Поглеждам стените на тези мигриращи кукувици – кадрирана пустиня. Кадастър на празнотата.

Сбъркан ПУП на глупостта.

Животът между посредствеността ражда депресии, просто не си струва времето и усилията. Какво по-грозно от глупостта, която си пробива път към авторитети, за да попадне в кадър, да придобие известност, власт. Отнася се за всички изкушени от предизборен ексхибиционизъм и копнеж за бързо богатеене.

Днес, обаче, актуалната измама се казва Радев. 

Hit the road Radev.

Тя има същият корен и всички ще усетим какво се случва, когато на капитанския мостик застане човек по потник, без хуманитарен и културен багаж. Издълженият провинциален нос не може да бъде мярка. Нашият твърдоглавец ни поднася дихотомни мисли за генералния курс. Навигатор е той. Знае, че хоризонтът се мести и предизборните обещания тук въобще не се изпълняват.

Фуражките гонят демокрацията, ченгетата я довършват.

Обезателно ще се изкаже за изкуството, за сексуалността, семейството, пола и ползата от коремното въздърпане.

Надникнах в Парламента, където парларят избраниците. Фекалките от квартал Бояна, дето още няма канализация, се бяха струпали и щедро изливаха пълнежа си. Красотата и тя ни напусна. Остана вездесъщата глупост.

От години се питам: какво може да ни спаси. Нищо. Ние сме неспасяеми.