24 Ноември, 2024

Гърция, Кипър и Израел ще прилагат обща енергийна стратегия

Гърция, Кипър и Израел ще прилагат обща енергийна стратегия

Руската инвазия в Украйна промени енергийния пазар

Гърция, Кипър и Израел ще продължат да работят заедно по проекти за газопроводи, докато европейската енергийна зависимост е в центъра на вниманието заради войната в Украйна, заявиха техните външни министри.

Израелският външен министър Лапид, който се срещна с гръцките и кипърските си колеги в Атина, заяви, че нахлуването на Русия в Украйна е променило структурата на енергийния пазар в Европа и Близкия изток.

По думите му тримата съюзници ще се стремят да засилят енергийните си връзки и да разширят сътрудничеството си през следващите месеци, за да включат повече държави.

Европейският съюз има за цел да намали зависимостта си от руския газ с две трети тази година и да прекрати целия внос на руски изкопаеми горива до 2027 г. заради инвазията на Москва в Украйна.

Кипър, Гърция и Израел се споразумяха да изградят най-дългия и най-дълбокия подводен електропровод в света, който ще преминава по дъното на Средиземно море и ще свърже електрическите им мрежи. Очаква се проектът, наречен междусистемна връзка „Евро-Азия”, да бъде завършен до 2024 г.

Друг проект, който е договорен между трите страни, е подводният тръбопровод EastMed. Той е проектиран да снабдява Европа с природен газ от Източното Средиземноморие и се планира от няколко години.

"Продължаваме с проекти като интерконектора "Евро-Азия" и газопровода EastMed .... и сме уверени, че когато бъдат реализирани, те ще имат друга практическа и геостратегическа стойност за Източното Средиземноморие и Европейския съюз", заяви Йоанис Касулидис, външен министър на Кипър./БГНЕС

Сподели:

Румъния избира президент

Кандидатите за президентския пост са 13

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.