В началото на 2021 г. на газовия пазар на Югоизточна Европа се случиха три събития, които ще имат дългосрочни последици за бизнеса на „Газпром“ в региона и като цяло на европейския пазар.

Руските медии отразиха пространно само едно от тях: на 1 януари президентът на Сърбия Александър Вучич тържествено обяви началото на доставката на руски газ в страната си по нов маршрут - през България по „Балкански поток“, който стана продължение на втората линия на газопровода „Турски поток“.

Няколко часа преди това, обаче, в последния ден на отиващата си 2020 г. България започна да получава природен газ от Азербайджан по завършения няколко седмици по-рано Трансадриатически газопровод (ТАР). За да подчертае значимостта на събитието, българският премиер Бойко Борисов посети на 1 януари село Кулата на границата с Гърция, където се намира компресорната станция. Той заяви: „От днес – пълна диверсификация!“. По този начин той всъщност обяви края на монопола на „Газпром“ на българския пазар, пише „Дойче веле“, цитирана от БГНЕС.

Третото новогодишно събитие стана търговската експлоатация на новия плаващ терминал по прием на втечнен газ на остров Крък в Хърватия. Корабът-резагизификатор прие танкер с американски втечнен природен газ и започна да изпомпва синьо гориво в националната газопреносна система, свързана с европейската. Така че Хърватия, която досега „Газпром“ снабдяваше на практика монополно, вече може не само да диверсифицира доставчиците си, но и да влезе в ролята на износител на газ, например за Унгария и Украйна.

За да се оцени значението на тези три събития за „Газпром“ и вероятните последствия за доставката на газ от Русия в Европа, ще трябва да погледнем статистиката за износа на руската полудържавна компания.

По данни за 2019 г., най-големият купувач на руски газ на Балканския полуостров са били Хърватия (2,82 млрд куб. м), Гърция (2,41 млрд куб. м) и България (2,39 млрд куб. м). Сърбия (2,13 млрд куб. м) се нарежда на четвърто място в региона.

Проектната мощност на пуснатия в експлоатация хърватски терминал на втечнен газ е 2,6 млрд. куб. м годишно. По този начин Хърватия буквално за една нощ се сдоби с хипотетичната възможност да се откаже изцяло от услугите на „Газпром“. Тя едва ли ще го направи, но обемите, купувани от Русия, вероятно ще намалеят значително.

При всички случаи руската компания ще се сблъска със сериозна конкуренция в Хърватия, което неминуемо ще окаже натиск върху цената.

Конкуренцията няма да бъде единствено на хърватския пазар. Значителна или дори основна част от продукцията, реализирана от терминала на остров Крък вероятно ще бъде предназначена за износ. Смята се, че основен купувач ще стане Унгария, въпреки че Украйна също се нарежда сред потенциалните клиенти.

Унгария е важен пазар за „Газпром“. През 2019 г. компанията е продала там 11,26 млрд куб. м газ. Именно за Унгария, а оттам и към Австрия, където се намира ключовия за руския износ газов хъб Баумгартен, трябва да се насочи значителна част от газа, който Русия планира да транспортира за Европа по втория лъч на „Турски поток“ с капацитет 15,75 млрд куб. м.

България и Сърбия са прекалено малки пазари за толкова мащабен проект, да не говорим за Северна Македония (0,3 млрд куб. м през 2019 г.) и за Босна и Херцеговина 0,24 млрд куб. м). За „Газпром“ полагането на тръбите на „Балкански поток“ от границата с Турция през българска територия и новогодишното включване на Сърбия към него е само междинен етап по пътя към основната цел – тръбата да стигне до Унгария, което вероятно ще се случи едва през 2022 г.

Засега „Газпром“ ще снабдява унгарския пазар, както и преди, чрез транзит през Украйна. Само че вече руският газ ще трябва да се конкурира на този пазар с доставките от Хърватия. По данни на портала Croatiaweek, мощностите на терминала за втечнен газ на остров Крък са запазени за следващите три години, 80% са заети до 2027 г. и около 50 % - до 2035 г. Така че този конкурент ще присъства дългосрочно и явно ще бъде търсен, въпреки че регазификацията на втечнен газ обикновено струва по-скъпо, отколкото този по тръбопровода.

Ако началото на търговската експлоатация на този терминал за втечнен газ означава за „Газпром“ загуба на монополното положение в Хърватия и засилване на конкуренцията в Унгария, то в резултат на пускането на Южния газов коридор руският доставчик се лиши от монополното си положение в България и занапред ще се сблъска с ръст на конкуренцията от страна на Гърция и Италия. А в този случай битката няма да е с втечнен газ, който идва от Катар, Алжир или САЩ, а с по-изгодния газ по тръбопровода от Азербайджан.

Южният газов коридор е система от два тръбопровода. Пуснатият в експлоатация още през 2019 г. TANAP доставя синьо гориво от Азербайджан през Грузия през цялата територия на Турция до границата с Гърция. Там се съединява с тръбопровода ТАР, който минава през територията на Гърция и Албания и оттам – по дъното на Адриатическо море стига до Италия.

Капацитетът на ТАР е 10 млрд куб. м годишно, от които 8 млрд куб. м са предназначени за основния клиент на азербайджански газ в ЕС Италия. А Италия е вторият по важност след Германия пазар на „Газпром“ в ЕС. През 2019 г. компанията е доставила там 22,1 млрд куб. м газ. На теория, след въвеждането в експлоатация на Трансадриатическия газопровод, търсенето на синьо гориво от Русия може да намалее с една трета.

Още по-сериозни загуби се очакват на Балканите.

Още през 2021 г. по 1 млрд куб. м трябва да потекат по тръбопровода ТАР в Гърция и България. Ако се отчете, че през 2019 г. двете държави заедно са купили от „Газпром“ приблизително по 2,4 млрд куб. м, това означава, че доставката на руски газ за тези два пазара може да спадне с 40-45 %, а при ниско потребление заради топла зима или продължително противоепидемично затваряне и наполовина.

При всички случаи новогодишното изявление на българския премиер Бойко Борисов за началото на „пълна диверсификация“ на газовите доставки и обявената на 3 януари в рамките на телефонен разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев покана да посети България, свидетелства за намерението на София да закупи максимално възможни обеми азербайджански газ.

Възможно е по чисто технически причини през 2021 г. България да не купи от Азербайджан 1 млрд. куб.м газ, тъй като до есента доставките от ТАР ще се осъществяват чрез временния пункт близо до Кулата заради незавършения интерконектор IGB. Този тръбопровод с дължина 182 км трябва да свърже гръцката и българската газопреносни системи и при проектна мощност от 3 млрд. куб. м ще позволи София не само да купува в пълен обем азербайджански газ от ТАР, но и да изнася втечнен газ през действащия гръцки терминал на втечнен газ (или през планирания).

На фона на такива фундаментални промени в пренареждането на силите на газовия пазар в Югоизточна Европа, включването на Сърбия към „Балкански поток“ е само промяна на маршрута на руския тръбопроводен газ в тази относително неголяма държава. Преди горивото минаваше през Украйна и Унгария, а сега, година след официалното пускане в експлоатация на „Турски поток“, ще минава по дъното на Черно море, след това през Турция и България.

Сърбия очевидно ще спечели от променения маршрут и транзитните такси, тъй като по данни на агенция „Интерфакс“, цената на руския газ за нея е намален с 240 долара до 155 долара за куб. м. Това повишава конкурентноспособността на руския газ. В същото време „Газпром“ все още не е решил поставените от Кремъл стратегическа задача да прекрати изцяло транзита на газ през Украйна.