Руснаците са в беда и го знаят. Затова се обърнаха за помощ към Китай и сега набират сирийци, опитни в градските боеве.

На руските генерали им липсват време, боеприпаси и човешки ресурси. Това не се основава на някаква вътрешна разузнавателна информация - то е ясно от информацията от открити източници и от собствения ми опит. Може и да греша, но съм почти 100% сигурен в тази оценка.

Съществена уговорка към моята оценка е, че ние - Западът, начело със САЩ, трябва да ускорим и разширим подкрепата, която оказваме на Украйна, в мащабите и с усещането за спешност на Берлинския въздушен транспорт (юни 1948 г. - май 1949 г.). Те се нуждаят от оръжия и боеприпаси за унищожаване на ракетите, крилатите ракети и артилерията с голям обсег на действие, които нанасят повечето щети на украинските градове, както и от разузнавателни данни за локализиране на тези системи и от възможност за поразяване на руските военноморски кораби, които изстрелват крилати ракети към градовете от Черно и Азовско море.

Предизвикателството пред Русия не е само военно. Ефектът от санкциите се засилва - Русия скоро може да не изпълни задълженията си по 150 млрд. долара дълг в чуждестранна валута - и руското вътрешно недоволство също расте (не бива да забравяме, че е необичайно, както и изключително смело обикновени хора да протестират в Путинова Русия, а телевизионни редактори внезапно да прекъсват собствените си предавания, размахвайки антивоенни плакати). Трябва да направим всичко възможно, за да подхраним това недоволство и да покажем на смелите руснаци, че имат нашата подкрепа.

Недостиг на боеприпаси

Руснаците изпитват недостиг на боеприпаси. Преминаването им към война на изтощение води до увеличаване на потреблението над планираното и възможното. Те все още ще разполагат с голяма част от конвенционалната артилерия и т.нар. глухи бомби. Но както знаем от минали военни операции на САЩ, най-сложните боеприпаси са много скъпи и затова са по-ограничени в наличност. Руснаците вероятно имат същия опит; освен това те смятаха, че кампанията ще приключи в рамките на няколко дни, така че вероятно не са се подготвили с големи запаси. Потреблението по време на война винаги надхвърля планираните количества, а градските боеве влошават това. Санкциите също ще са помогнали - Финландия и Словения доставяха някои боеприпаси на Русия, но сега те са спрени.

Недостиг на жива сила

Пентагонът заяви, че 50% от руската бойна мощ е била ангажирана в Украйна. В разгара на войните ни в Ирак и Афганистан бяхме ангажирани с около 29%. И беше трудно да поддържаме това ниво.

Това се отразява пряко на дискусията за обсадата на Киев. Русия не разполага с жива сила или огнева мощ, за да обкръжи украинската столица, камо ли да я превземе.  Бил съм в Киев няколко пъти.  Преди пет седмици бях в Киев, срещнах се с президента Зеленски.  Това е много голям, гъсто населен голям градски център на брега на една от най-големите реки в Европа. Това е труден и сложен градски терен.

Украинците ще успеят да го запазят свободен и да предотвратят обсадата му, особено ако успеем да увеличим потока от оръжия и боеприпаси до необходимите нива. За съжаление, ще има все повече атаки срещу града от въздушни и наземни системи и много повече невинни украински граждани ще бъдат убити, ранени или разселени.  Но не вярвам, че той ще падне.

Дилемата на Русия само се влошава от нейните бойни загуби. Макар че винаги съм скептичен по отношение на броя на вражеските жертви, вярвам, че броят на загиналите е в хиляди (вероятно в диапазона 5000-6000, предполаган от американски източници), а броят на ранените е много по-голям. Съвременното бойно поле е изключително смъртоносно, особено за зле обучени или дисциплинирани войници. Това са много високи цифри само за първите две седмици на войната и много от тях са от елитните части на Русия - те са трудни за заместване (а Кремъл няма да може дълго да крие тези загуби от руската общественост и всички останали).

Съобщенията за нисък морал, разногласия между командирите, бунт на поне на един кораб, дезертьорство и т.н. - всичко това в рамките на първите две седмици е показател за сериозни проблеми с човешките ресурси. А в чисто количествено отношение украинските въоръжени сили все още са по-многобройни от руските сили, които реално се намират на терен в Украйна, или се доближават до тях.

Няма никакви предположения, че руснаците имат големи резви, които се крият някъде в гората (а Пентагонът заяви, че не вижда признаци за значителни подкрепления.) Така че е очевидно, че условната численост на руските военни сили от 900 000 души е куха цифра.  Публичният им призив за привличане на 16 000 войници от Сирия и други места показва това. Украинската диаспора се стича вкъщи, за да помогне в борбата; руснаците не се връщат у дома - и наистина, много от тях бягат, за да избегнат войната на Путин.

Сега има възможност да се изостри проблемът с човешките ресурси.  Следващият прием на наборници в руската армия е на 1 април, когато около 130 000 руски семейства трябва да изпратят синовете си (18-25 г.) в центровете за наборна военна служба, където те ще бъдат приети в руската армия като редници.

Следва да направим всичко възможно, за да повлияем на този прием, като използваме комбинация от човешки контакти и кибернетични/технически средства, за да заобиколим руското информационно затъмнение върху обществените и социалните медии. Милиони украинци, грузинци, германци, поляци, литовци, латвийци, естонци и финландци имат приятели, роднини, бизнес контакти, служители и клиенти в Русия.  Те трябва да се обръщат директно към тях - литовците вече започнаха кампания в тази насока. Ако успеем да накараме някакъв процент от тези семейства да се противопоставят и да се присъединят към хилядите руснаци, които вече проявяват смелост да протестират, това ще предизвика шокова вълна в цяла Русия.

Следващите 10 дни са решаващи. Това е надпревара, а аз не виждам достатъчно спешни действия. Трябва да натиснем педала на газта до край сега, незабавно. /БГНЕС

*Анализ на Бен Ходжис от Центъра за анализ на европейските политики. Генерал-лейтенант (в оставка) Бен Ходжис е председател на катедрата по стратегически изследвания "Пършинг" в Центъра за анализ на европейските политики във Вашингтон. Той дълги години ръководеше Сухопътните сили на САЩ в Европа