Ген. Иван Фичев: Ръководи успешната защита на Видинската крепост през сръбско-българската война
Внук е на знаменития възрожденски строител Колю Фичето. Като генерал-майор, Фичев е начело на Щаба на българската войска по време на Балканската война
Роден е на 15 април 1860 г. в Търново, Първоначално Иван Фичев е ученик в Априловската гимназия в Габрово, след което заминава да учи в Робърт колеж в Цариград.
По време на Руско-турската война е доброволец в опълчението, а след края на войната учи във военното училище в София.
Повишен е до капитан и по време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир в пехотен дунавски полк в защитата на Видинската крепост.
След победата над сърбите Иван Фичев е командир на български части, а през 1889 г. отпътува за Италия, за да завърши Генералщабна академия в Торино.
След завръщането си в България става главен редактор на военните издания.
През 1908 г. Иван Фичев е повишен в чин генерал-майор и от 1910 до 1913 г. е начело на Щаба на българската войска.
По време на Балканската война ръководи операции на Тракиийския фронт.
След загубата на България в Междусъюзническата война от 1913 г. генерал Фичев е част от българската делегация при преговорите за мир в Букурещ.
Повишен е в звание генерал-лейтенант и малко по-късно оглавява Министерство на войната.
В ролята си на министър през 1914 г. осъществява своя отдавнашна мечта - открива Военната академия в София.
През 1915 г. не се съгласява с включването на България в Първата световна война. Ген. Фичев подава оставка.
След войната е назначен за пълномощен министър в Букурещ през 1921 г., След известно време се отдава на научна дейност по военните въпроси, като става академик в БАН.
Автор е на студии и мемоарни книги.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел