Ген. Иван Фичев: Ръководи успешната защита на Видинската крепост през сръбско-българската война
Внук е на знаменития възрожденски строител Колю Фичето. Като генерал-майор, Фичев е начело на Щаба на българската войска по време на Балканската война
Роден е на 15 април 1860 г. в Търново, Първоначално Иван Фичев е ученик в Априловската гимназия в Габрово, след което заминава да учи в Робърт колеж в Цариград.
По време на Руско-турската война е доброволец в опълчението, а след края на войната учи във военното училище в София.
Повишен е до капитан и по време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир в пехотен дунавски полк в защитата на Видинската крепост.
След победата над сърбите Иван Фичев е командир на български части, а през 1889 г. отпътува за Италия, за да завърши Генералщабна академия в Торино.
След завръщането си в България става главен редактор на военните издания.
През 1908 г. Иван Фичев е повишен в чин генерал-майор и от 1910 до 1913 г. е начело на Щаба на българската войска.
По време на Балканската война ръководи операции на Тракиийския фронт.
След загубата на България в Междусъюзническата война от 1913 г. генерал Фичев е част от българската делегация при преговорите за мир в Букурещ.
Повишен е в звание генерал-лейтенант и малко по-късно оглавява Министерство на войната.
В ролята си на министър през 1914 г. осъществява своя отдавнашна мечта - открива Военната академия в София.
През 1915 г. не се съгласява с включването на България в Първата световна война. Ген. Фичев подава оставка.
След войната е назначен за пълномощен министър в Букурещ през 1921 г., След известно време се отдава на научна дейност по военните въпроси, като става академик в БАН.
Автор е на студии и мемоарни книги.
Още от От редактора
141 години от Съединението - най-българският порив за независимост и свобода
Паметното събитие получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили
Черен ден: Преди 82 години СССР обявява война на България, окупира страната с терор
Със силата на съветския щик се стига до преврата на 9 септември и съставяне на правителство на Отечествения фронт с доминираща роля на партизаните и комунистите
На този ден през 1698 г. руският цар Петър I наложил глоби на брадатите, за да внесе западната култура
Руският владетел управлява с твърда ръка, налагайки волята си, смазвайки всеки посмял да прояви неподчинение и изрази различно мнение. След т.н. „бунт на стрелците“, обесва или обезглавява публично в Москва 1200 души от полка на стрелците, като телата им са оставени на показ с месеци.