Роден е на 15 април 1860 г. в Търново, Първоначално Иван Фичев е ученик в Априловската гимназия в Габрово, след което заминава да учи в Робърт колеж в Цариград. 

По време на Руско-турската война е доброволец в опълчението, а след края на войната учи във военното училище в София. 

Повишен е до капитан и по време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир в пехотен дунавски полк в защитата на Видинската крепост.

След победата над сърбите Иван Фичев е командир на български части, а през 1889 г. отпътува за Италия, за да завърши Генералщабна академия в Торино. 

След завръщането си в България става главен редактор на военните издания. 

През 1908 г. Иван Фичев е повишен в чин генерал-майор и от 1910 до 1913 г. е начело на Щаба на българската войска. 

По време на Балканската война ръководи операции на Тракиийския фронт. 

След загубата на България в Междусъюзническата война от 1913 г. генерал Фичев е част от българската делегация при преговорите за мир в Букурещ.

Повишен е в звание генерал-лейтенант и малко по-късно оглавява Министерство на войната. 

В ролята си на министър през 1914 г. осъществява своя отдавнашна мечта - открива Военната академия в София. 

През 1915 г. не се съгласява с включването на България в Първата световна война. Ген. Фичев подава оставка.

След войната  е назначен за пълномощен министър в Букурещ през 1921 г., След известно време се отдава на научна дейност по военните въпроси, като става академик в БАН. 

Автор е на студии и мемоарни книги.