14 Януари, 2026

Ген. Иван Фичев: Ръководи успешната защита на Видинската крепост през сръбско-българската война

Ген. Иван Фичев: Ръководи успешната защита на Видинската крепост през сръбско-българската война

Снимка: Войводи

Внук е на знаменития възрожденски строител Колю Фичето. Като генерал-майор, Фичев е начело на Щаба на българската войска по време на Балканската война

Роден е на 15 април 1860 г. в Търново, Първоначално Иван Фичев е ученик в Априловската гимназия в Габрово, след което заминава да учи в Робърт колеж в Цариград. 

По време на Руско-турската война е доброволец в опълчението, а след края на войната учи във военното училище в София. 

Повишен е до капитан и по време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир в пехотен дунавски полк в защитата на Видинската крепост.

След победата над сърбите Иван Фичев е командир на български части, а през 1889 г. отпътува за Италия, за да завърши Генералщабна академия в Торино. 

След завръщането си в България става главен редактор на военните издания. 

През 1908 г. Иван Фичев е повишен в чин генерал-майор и от 1910 до 1913 г. е начело на Щаба на българската войска. 

По време на Балканската война ръководи операции на Тракиийския фронт. 

След загубата на България в Междусъюзническата война от 1913 г. генерал Фичев е част от българската делегация при преговорите за мир в Букурещ.

Повишен е в звание генерал-лейтенант и малко по-късно оглавява Министерство на войната. 

В ролята си на министър през 1914 г. осъществява своя отдавнашна мечта - открива Военната академия в София. 

През 1915 г. не се съгласява с включването на България в Първата световна война. Ген. Фичев подава оставка.

След войната  е назначен за пълномощен министър в Букурещ през 1921 г., След известно време се отдава на научна дейност по военните въпроси, като става академик в БАН. 

Автор е на студии и мемоарни книги. 

Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет