На днешната дата преди 117 години управлението на Княжество България се поема от второто правителство на Рачо Петров. Съставено почти изцяло от дейци на Народно-либералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, краткото му управление – до 23 октомври 1906 г., се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Фактор
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Още от От редактора
Забравихме ли 6 юли - денят, в който "танковете" и лъжата взеха главата на Петър Младенов
Паметните събития от 14 декември 1989 г. - големият протестен митинг в София - е запечатал със своята камера режисьорът Евгений Михайлов, преобърнали по някакъв начин историята на България
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ