През 90-те години бях заместник-командващ и командващ ПВО и ВВС, до 2002 г. и началник на Главния щаб на ВВС. И аз, и колегите ми мислехме тогава, че сме в състояние да запазим авиацията. Направихме всичко възможно да търсим резерви, но нищо не се получи.  В момента изтребителната авиация е на най-ниското възможно ниво. Отговорност има и нашата държава, но причината за мен е най-вече в осигуряването на всеки един боен самолет от страната-производител. Нашата авиация сто процента зависеше и все още зависи от страната-производител. Ние нямаме авиационна промишленост. Когато бяхме член на Варшавския договор, осигуряването беше на базата на междудържавни договори и съглашения. Нашите ремонтни заводи поддържаха авиацията, но работеха с вносни резервни части. Мъките започнаха от момента, в който се оказа, че интересите на държавата производител се разминава с нашия. 

Това разкрива в интервю за Епицентър.бг генерал-лейтенант Стефан Попов, коментирайки въпроса за новите изтребители и кое е водещото при избора на боен самолет за българските ВВС.

"Много ми е мъчно, като чуя изказвания, че виновни са тези, които съкратиха нашата авиация, режеха самолети и т.н. Нищо подобно. Ние имахме разбирането, че трябва да я поддържаме. Но беше невъзможно. От девет основни летища вече няма и следа! В авиацията това е свързано с авиационната дейност. Тогава, когато един тип самолет спре да лети, поделението се закрива по естествен път. Най-разбираемият пример е при МиГ-29. Участвах при приемането и подготовката на самолета, когато бе получен с всички осигуровки, въоръжение, наземно оборудване, подготвен летателен и инженерно-технически състав. Експлоатацията започна около 1990 г. и понеже ситуацията се промени, успя да лети и да се използва целево до 1998 г. В авиацията има междуремонтен ресурс на самолета. След определен брой летателни часове машината трябва да мине ремонт. Тъкмо това се получи с МиГ-29... През 2002 г. имаше подписан договор с РСК МиГ, не с Русия, за модернизация и възстановяване на МиГ-29. В бюджета на ВВС бяха отделени 32 милиона лева за първата година. Практиката доказа, че модернизация на този самолет не може да се направи. Защото промени може да прави само конструкторското бюро. Можеше да се направи модернизация, но при условие, че цялото секретно оборудване на НАТО се даде на Русия и те да го монтират на изтребителя.  

По-нататък ген. Попов разказва, че през 2001 г. сме имали пълна оферта за F-16, втора употреба. "В онези години обаче очевидно трудно можеше да се преглътне американско оръжие да дойде у нас. През 2003 г. беше направен анализ и правителството определи като задача №1 за развитие на армията закупуването на нов изтребител. И от 2004-а, откакто сме членове на НАТО, до ден днешен конкурси и никакъв резултат." 

Помолен като експерт да определите предимствата на F-16 Block 70, ген. Попов заяви: "Това е най-новото. Това е модел самолет, изпитан във всякакви  условия. Добър е не само като изтребител, а като комплекс от възможности. Във всеки един съюз – преди Варшавския договор, сега НАТО - се създава среда, в която различните видове оръжия могат да действат. В авиацията е важна системата за опознаване. Информацията, която се получава на радарите, трябва да има ясно разграничаване между „наш“ и „противник“. Нашите сега нямат такава система. Важна е и системата за управление Link 16. Когато изтребителят е вече във въздуха, трябва да получава информация и нареждания от различните пунктове. Нашите го нямат. Важно е логистичното осигуряване. Най-важното са целите, които трябва да се достигнат от този вид въоръжение."

Ген. Попов коментира и разразилите се спорове около цената, която България трябва да плати. "Не съм в кухнята, но се запознах с основните неща. Това, което възбуди най-много дискусия, първо от страна на президента, е, че с комплекта въоръжение, който получаваме, не могат да се изпълнят пълните оперативни способности на F-16. Вярно е, че като количество, може би и като качество, не са заложени боеприпаси, като управляваеми бомби или ракети въздух-земя. За учебна дейност има. Осигурени са и ракети въздух-въздух за Еър полисинг. Мисля обаче, че се постъпва правилно, като не се взима цялото въоръжение сега. Още самолетът не е дошъл, а ние да купим цялото въоръжение, не е нужно.
Едно време самолетът идваше с цялото бойно снаряжение. Комплекти имаше в полка, дивизията, централните складове, като за водене на война в продължение на месеци. Още седи това въоръжение в складовете на министерството на отбраната и се говори за утилизация. 

В случая с F-16 може би три години ще минат, докато изтребителите пристигнат в страната. Още година-две летците трябва да минат видовете подготовка, за да се стигне до положение на бойна готовност на първите осем самолета. И чак тогава може да се наложи използването на оръжието, което предполагам, че дотогава ще бъде доставено. То има и ресурс, който започва да тече от момента на доставката. Ако се създаде критична ситуация и се наложи да участваме в мисия на НАТО с използването на нужното оръжие, то може да се вземе от складовете на Алианса."