Опозиционният руски политик Генадий Гудков, бивш офицер от КГБ,  анализира последните новини — извънредното нощно обръщение на Путин, което прозвуча след западния ултиматум за 30-дневно примирие. Въпреки уж изразената готовност за преговори, той отказа незабавно прекратяване на огъня и изложи изискване да бъдат премахнати „коренните причини“ за войната. В превод от кремълски това може да означава: сваляне на прозападното правителство в Киев, отказ от евроатлантическия курс, както и загуба на Крим и временно окупираните територии.

"Зеленски е готов да се срещне – няма накъде да отиде. Разбирам го, трябваше да заяви това. Но как ще се организират преговорите? Среща на руската и украинската делегации? Украинците ще кажат: „Изтеглете войските, върнете ни териториите“, а Русия ще отговори: „Не, вие ни дайте това, което не успяхме да вземем“. Исканията ще включват признаване на Крим, отказ от НАТО, ограничаване на войската, провеждане на избори и т.н. Така ще протичат преговорите.

Къде са посредниците? Ердоган? Той сам строи тоталитарна държава, като потиска опозицията. Европа ли? Тя вече не е основният съюзник, САЩ бяха, но сега Европа е главният съюзник на Украйна – къде е тя? Кой ще дава гаранции?

Кой покани Европа в Истанбул? Кой ще посредничи – Фон дер Лайен? Макрон? Те могат дори да се сбият помежду си… Ердоган не е посредник – той е по-близък до Путин по дух, двамата са авторитарни лидери, макар Ердоган да изостава с няколко години по степен на репресии.

Знаете ли, че България е на второ място в света по обработка на товарни превози на граничен пункт – след този между Мексико и САЩ? Защото огромни количества стоки минават от Турция към Русия. Турция го използва добре – външнополитическа демонстрация на независимост, но реално подкрепя Путин, като му помага да заобикаля санкциите.

Ердоган иска и с Америка да се помири – силна армия има, но няма нови оръжия. САЩ замразиха военното сътрудничество след опита за преврат, за който Турция обвини Вашингтон. Ердоган иска да го възобнови, затова играе на много фронтове.

Путин също използва Ердоган – преговорите реално ще се водят със съюзник на Путин.

Защо Путин обяви всичко това през нощта? Те обичат театрални ефекти. Искат да създадат усещане, че става нещо велико и съдбовно – но после излиза, че е просто шум. Така беше и когато разказваше как е намерил коте или кученце… все театралност.

Можеше сутринта да каже на журналистите – „Елате, ще ви обясня всичко“, но не – той трябва да създаде мистерия.

Може би е пренаписал речта си сам в последния момент. Но каквото и да е писал – позицията му е ясна. Искате разговор – добре, да поговорим. Но атаки няма да спрем, не даваме гаранции, не поемаме задължения – просто „да поговорим“. Но това няма да доведе до мир – само до временно замразяване.

Ако допуснем, че конфликтът се замрази – какво излиза? Крим остава руски, част от територията също. Путин казва: „Да говорим за причините за войната“ – но всички знаем, че причината е самият Путин. Той е войната. Руският режим трябва да бъде демонтиран и денацифициран. Те сами казват, че ще унищожат украинците – какво е това, ако не нацизъм?

Не вярвам в преговорите. Замразяване не е мир – то е капитулация пред агресора. Европа е слаба, изгубила е главния си съюзник – Америка. Сега Европа е сама, разочарована и опитва да печели време – за да възстанови силата си.

Тръмп само се хвали с диктатори – добри отношения с Китай, с Путин, с Иран, с Ким Чен Ун. А с Европа? Мълчи. Той има „добри отношения“ само с авторитарни режими.

А Путин в речта си спомена Северна Корея, дори благодари на техните войници. За съюзниците във Втората световна не каза нищо, но спомена Китай – ясно с кого се идентифицира.

Това не са държавници – те са двойкари по история. Опитват се да върнат човечеството назад – към диктатура и война. Защо се водят войни днес? Не говоря за отбрана, а за нападение. В миналото военните походи се смятаха за доблест – сега е маразъм. Войните не носят печалба – само разрушения.

Съвременната война е абсурдна – технологии, дронове, танкове с „мангали“ – мрежи срещу дронове. Но вече правят дронове с две бойни глави – първата пробива мрежата, втората удря. Войната е загубила всякакъв смисъл – освен за едно: запазване на властта.

Диктатурите воюват, защото това е единственият им начин да останат на власт. Демокрациите не го правят – няма смисъл. Главното противоречие в света днес е между диктатура и демокрация, между тирания и свобода. Путин го разбира – войната му дава власт. Светът трябва да го проумее.

И още нещо – Путин вчера каза „война“, а не „специална операция“. Това предизвика надежди у някои, че Русия ще започне да воюва „наистина“. Но няма как. Мобилизационният резерв е изчерпан. Има само един милион души, готови да умрат за пари. Останалите не искат.

Всеки опит за нова мобилизация ще доведе до бунтове. Путин е измислил платен конвейер на наемни убийци – с парите примамва бедни хора към фронта. Но армията не може да надхвърли определен брой – и това е краят.

Големите градове живеят така, сякаш няма война – кино, магазини, спорт, разходки. Хората вярват, че на фронта отиват само онези, които търсят лесни пари. Ако умрат – сами са си виновни.

Путин няма ресурс за голяма война – максимум армия от 600 хиляди души. Това стига само за текущото положение в Украйна. Разходите за войната са огромни – но засега поносими, защото приходите от петрол ги покриват. Но сега започва криза – индустрията спада, освен военния сектор. Икономическият спад вече е факт, дори да не е обявен.

Путин има запас за още година-две – но после всичко зависи от цената на петрола. Ако падне – ще остане без пари.

Такава е реалността – войната ще продължи, но не вечно. Путин ще се съгласи на мир, но на свои условия. Сега може да направи още офанзива, да заеме нови градове и тогава да предложи примирие.

Но мир няма да има, докато Путин е в Кремъл.