В интервюто си за Small Wars Journal от 7 август 2018 г. ген. Бен Ходжис, командващ Сухопътните войски на САЩ в Европа (2014-2017), засяга широк кръг от въпроси по адаптацията на НАТО да се справи с новите предизвикателства, руската заплаха и сигурността в Черно море. От гледна точка на дългогодишния си опит и интензивна работа през последните години, особено в периода 2014-2017 г., ген. Ходжис дава  следните по-важни  оценки и препоръки, които публикува в сайта си Атлантическият съвет на България. 

Черно море

Ген. Ходжис подчертава, че НАТО трябва да възприема Черно море като „регион на сигурността (security region), а не като маса от вода, заобиколена от различни държави“. Според него, трябва да мислим за Черно море регионално, като признаем, че руснаците го използват като база за проектиране на сила към Близкия Изток и Средиземно море. Трябва да признаем, че имаме „много близки приятели“, като Грузия, Украйна и Молдова, които са под постоянен руски натиск.

НАТО трябва да насърчава сътрудничеството между страните-членки и партньорите в обмена на разузнавателна информация, в провеждането на повече морски учения, в подобряването на противоракетната отбрана в региона. Трябва да се тренира придвижване в Черно море към Грузия и Турция. Необходимо е НАТО да осигури свобода на придвижване в Черно море и по суша около него.

Черно море е толкова важно за НАТО, колкото и Балтийско. В Прибалтика вече е направено много. Ген. Ходжис вярва, че „Черно море ще бъде ключовата област, където Русия ще предизвиква Алианса през следващите 10-15 години“. Затова НАТО трябва да осигури надежден възпиращ потенциал там, както и да оказва подкрепа на страните-партньори в региона.

Вниманието ни трябва да остане съсредоточено върху Черно море и отражението, което незаконното анексиране на Крим има за сигурността в региона. Освен това, трябва да се погледне и под друг ъгъл – отражението на руските действия и върху река Дунав и факта, че тя минава през държави съюзници и партньори. Днес Русия е по-близо до устието на Дунав.

Укрепване на възпиращия и отбранителния потенциал

Поддържането на единството на НАТО сега е най-важната задача.

Ако се взема решение за постоянно разполагане на сили и средства в държави от Източна Европа, това трябва да става само в рамките на НАТО и със съгласието на всички съюзници. Например, ако в Полша бъдат разположени постоянно американски сили, това трябва да става не на двустранна основа, а със съгласието на всички съюзници.

За да може обаче да бъдат разположени постоянно американски сили в Европа, това ще изисква значително увеличение на Сухопътните войски на САЩ, което според ген. Ходжис, към момента не се случва. Вместо постоянно разполагане, обаче, според него търсеният стратегически ефект може да се постигне посредством ротация на сили, съвместна охрана на въздушното пространство и многонационални учения. Необходимо е и подобряване на инфраструктурата, което да позволи бързо изпращане на подкрепления. Освен това могат да бъдат предварително разположени и складове с муниции и горива. Ген. Ходжис подкрепя идеята за разполагането на мобилни формирования за противовъздушна отбрана с малък обсег в Балтийските държави. Същевременно, трябва да продължи разполагането на системите „Пейтриът“  в различни държави от Алианса.

Ген. Хоаджис изтъква, че сега е моментът да бъде направен преход от охрана на въздушното пространство (air policing) към отбрана (air defense).

НАТО трябва да постави ударението върху свободата на придвижване в Черно и в Балтийско море, както и в Арктика. Трябва да се подобри противоракетната и противовъздушната отбрана в Черно море и в Прибалтика. Трябва също така НАТО да развива способностите си за електронна война, с които да се противопостави на значителните руски способности в тази сфера.

Противовъздушната и противоракетна отбрана е недовършената работа на НАТО. Германия и Холандия трябва да бъдат насърчавани да поемат повече отговорности по противоракетната отбрана и противовъздушната отбрана с малък обсег, заради безпилотните летателни апарати, които Русия може да използва. Трябва да се подобри защитата на Балтийските държави и на страните, които попадат в обсега на руските ракети, разположени в Калининград.

НАТО трябва да провежда ежегодно големи учения, фокусирани върху противовъздушната и противоракетната отбрана, в които да се отработва координацията и способността за интегриране на различни системи. Базите и съоръженията в Европа, от които трябва да бъдат осигурени навременни подкрепления в операции на НАТО, могат да попаднат под ударите на руските ракети и те трябва да бъдат защитени надеждно.

Ген. Ходжис не вярва, че Русия ще нападне Германия. Това, което обаче  руснаците могат да направят, е да атакуват в Балтийските държави, Полша и Румъния, за да предизвикат НАТО и да покажат, че Алиансът не може да защитава своите членове. Това значи кратко, ограничено и бързо нападение, а не нещо, очаквано през 80-те години.

Военна мобилност

Оптимистично е, че ЕС и НАТО започнаха да работят по въпроса за подобряването на военната мобилност, т.е. способността за навременно и безпрепятствено придвижване на въоръжени сили през границите на страните-членки. Създаването на т.нар. „военен Шенген“ ще позволи бързото придвижване на войски и оказване на подкрепа на съюзник, в случай на необходимост. Ген. Ходжис отбелязва, че Полша и Балтийските държави вече са положили значителни усилия, за да намалят времето, необходимо за получаване на разрешение за пресичане на границите.

Проблемите днес обаче са и във възможностите на инфраструктурата. Няма достатъчно капацитет на ЖП инфраструктурата, вкл. и наличие на достатъчно вагони, които да осигурят придвижването в кратки срокове на голямо количество сили на НАТО. Освен това, мостовете и мрежата от автомобилни пътища в Източна Европа трябва да бъдат подобрени, така че да осигурят бързо придвижване на войски.

Трябва да се вземе предвид възможността на Руската федерация да придвижва бързо военни сили и средства. За да се осигури възможност за ефективно възпиране, НАТО трябва да има способност да придвижва силите си поне толкова бързо или по-бързо от Руската федерация. За да не си направи Москва погрешният извод, че може да се възползва от ситуация, в която силите на НАТО няма да могат веднага да се придвижат и да окажат помощ на съюзник, станал обект на агресия.

Не е практично разполагането на контингенти по цялата граница с Русия, защото това ще изглежда твърде провокативно. Вместо това трябва да се изграждат възможности за бързо придвижване и разполагане. Така е било по време на Студената война – повечето от силите на НАТО не са били по границите със СССР, а в гарнизони на няколко часа път. Затова сега трябва да се тренират два вида придвижване: от САЩ, Канада, Обединеното кралство, Испания и Норвегия, както и на сили, които вече са разположени в Германия, Полша, Румъния и Балтийските държави. Затова скоростта е толкова важна и оттам – наличието на надеждна ЖП инфраструктура, пътища, летища и пристанища.

Като пример ген. Ходжис посочва Румъния, където вече има около 1000 американски военнослужещи, елементи от противоракетната отбрана и съвместна съюзна мисия по охрана на въздушното пространство. За да достигнат румънска територия, подкрепленията на НАТО трябва да дойдат от Север и Запад през Карпатите. Според ген. Ходжис, ако няма достатъчно пътища, позволяващи бързото придвижване на тежка техника през Карпатите и достатъчно ЖП линии и вагони, тогава възпиращият потенциал на НАТО в Румъния и България няма да е толкова добър, колкото може да бъде.

Споделяне на тежестите в Алианса

Необходимо е да се мисли за споделянето на тежестите по един по-сложен начин. Измерителят  2% от БВП като разходи за отбрана може и да е полезен от политическа гледна точка, но от практическа и оперативна не е. Трябва да се гледа на споделянето на тежестите в НАТО от гледна точка на осигуряването на способностите, които са необходими за Алианса днес.

Според ген. Ходжис днес НАТО има нужда от по-добра инфраструктура за бързо придвижване на сили и средства и подобрени способности за противовъздушна и противоракетна отбрана (особено в широкия Черноморски регион). НАТО трябва да работи за кохерентност при планирането и да се съсредоточи върху повишаването на бойната готовност като цяло. Страните-членки трябва да работят за повишаването на готовността на въоръжените си сили.

Русия

Стратегическата цел на Русия днес е да бъде възприемана като велика сила в Европа. Затова Москва се стреми да подкопава и разделя НАТО и ЕС. В ЕС тази цел тя постига с използването на енергийните ресурси. Газопроводът „Северен Поток 2“ ще осигури на Русия много повече влияние в европейските държави. Този вид натиск е част от руския начин за водене на война. Според ген. Ходжис Москва не мисли по начина: ние сме във война или в „не-война“. Те са постоянно в режим на конфронтация, като понякога той е с използването на кинетични/военни средства, а понякога е осъществяван с икономически и информационни инструменти.

Русия днес не се нуждае от способности да завладява територии. За да подкопае НАТО, достатъчно е Русия да завладее успешно част от страна-член. Руснаците все още вярват, че имат правото на буферни зони, на сфери на влияние. Например Украйна, Грузия и Молдова. Кремъл постига това, като работи  тези страни никога да не се присъединят към ЕС или НАТО. В допълнение, Руската федерация разполага около тези страни способности за възпрепятстване на достъпа на НАТО до театъра на бойни действия. (A2/AD bubble). По този начин Москва оказва своето влияние.