Джордж Фридман,  „Геополитикал фючърс”

През последните няколко дни двама високопоставени представители на САЩ - генерал Майк Минихан, ръководител на Командването за въздушна мобилност на военновъздушните сили на САЩ, и Майкъл Маккол, председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите, прогнозираха, че до 2025 г. може да избухне война с Китай. Досега съм твърдял, че икономическата и политическата уязвимост на Китай правят подобен конфликт малко вероятен, но когато четиризвезден генерал и един от малкото политици, които уважавам, се отклонят от пътя си, за да кажат нещо подобно, съм принуден да преразгледам виждането си. Освен това фактът, че двамата казват едно и също нещо, ме навежда на мисълта, че някой във Вашингтон ги е информирал по въпроса. Съобщението не е предмет на случайни клюки.

Оставам скептичен; Пентагонът се дистанцира от забележките на генерала и макар Маккол да е уважаван политик, той все пак е политик. Но при преоценката на вероятността за война трябва да се отговори на някои въпроси.

Кой ще започне войната? Трудно е да се повярва, че САЩ ще инициират конфликт. Поразяването на китайския флот, макар и осъществимо, не би решило въпроса. Докато китайската родина е непокътната, Пекин може да възстанови въоръжените си сили. За Китай нападението срещу американските военноморски сили би било голяма авантюра и той ще трябва да пресметне колко ще му струва едно поражение в морето, особено във вътрешен план.

Защо ще чакат да започнат войната? Възможно е американското разузнаване да е научило, че се планира нападение, и да е разпространило новината, за да сигнализира на Пекин, че е мъдър в плановете си. Но ако тези планове наистина са били за 2025 г., САЩ биха имали достатъчно време да се подготвят за тях. Времето и опасността са едни и същи при военни действия и идеята, че Китай планира толкова далеч, е трудно да се приеме. Никой не иска да дава предимство на другата страна.

Какво се надява да постигне агресорът и струва ли си рискът? Китай иска да защити източните си пристанища и да си осигури достъп до търговските маршрути в Тихия океан. САЩ може би искат да преминат от условна към реална заплаха.

Дали войната ще бъде на сушата, във въздуха, в морето или някаква комбинация от трите? САЩ не са в състояние да водят сухопътна война в Китай, като се имат предвид размерите и населението му. Китай може да води въздушна и военноморска война, но това ще се случи срещу много способен враг. Предимството на Пекин е, че родината му е сигурна. САЩ имат същото предимство, разбира се, но имат и допълнителното предимство, че могат да навлязат дълбоко в Тихия океан и да ангажират Китай далеч от дома. С други думи, САЩ могат до известна степен да определят къде ще се води войната.

Достатъчно стабилни ли са икономиките им, за да поддържат война? И двете икономики се намират в несигурно положение, но има доказателства, че спадът в Америка е циклично събитие, докато този в Китай е структурен. Поддържането на въздушното и морското производство ще бъде по-трудно за Китай, отколкото за САЩ.

Защо някоя от двете страни би разкрила намеренията си? Агресорът трябва да се пази в тайна. Защитникът трябва да афишира подготовката си, за да възпре агресора. Така че, ако Китай е агресорът, изтичането на новината би било катастрофално. Но една от причините, поради които войната не може да се планира много отдалеч, е, че колкото по-дълго трае подготовката, толкова по-вероятно е да има изтичане на информация. Ако се планираше истинска война, това щеше да е в много кратки срокове.

Уважавам генерала и конгресмена и очевидно те имат достъп до по-добри разузнавателни данни от мен. Но ми е трудно да повярвам, че Китай би планирал война толкова небрежно. Като се има предвид изтичането на информация, войната все още може да е в ход, но за Китай тя вероятно ще е кратка.

Може би се връщам към лошите си навици. Да отговарям на собствените си въпроси със старите си възгледи е признак на слаба интелигентност. Чувствайте се свободни да ме уведомите кои въпроси не съм поставил и кои отговори са недостатъчни. С удоволствие ще се изфукам и ще отговоря. /БГНЕС