30 години след клането в Сребреница, около 1000 жертви на геноцида все още не са открити. Сред търсещите е Садик Селимович – оцелял от трагедията и днес следовател в Босненския институт за изчезнали лица. След като губи баща си и тримата си братя през юли 1995 г., Садик посвещава живота си на мисията да намери останките им и тези на хиляди други.

През последните три години той и екипът му са проверили 62 възможни локации, без успех. „Някой знае, но мълчи“, казва Селимович, който обикаля родната Сребреница и съседните сръбски села в търсене на свидетели.

Геноцидът в Сребреница, при който сръбски сили избиват над 8000 мюсюлмански мъже и момчета, е определен от международното право като най-тежкото престъпление в Европа след Втората световна война. Много от телата са били първоначално заровени в масови гробове, после извадени и пренесени на други места, за да се прикрият следите. Това прави идентифицирането трудно – само 10% от телата са били цели, а ДНК анализите понякога събират един скелет от части, намерени на три или четири различни места.

Съдебният антрополог Драгана Вучетич обяснява, че останките на 90 души са с изолирани ДНК профили, но все още не са идентифицирани. Има и случаи, в които семействата отказват погребения заради липсата на пълни останки.

Последният масов гроб е открит през 2021 г., а от началото на 2025 г. до момента са идентифицирани едва трима души.

„Река Дрина може да се окаже най-големият масов гроб“, признава Селимович, но не губи надежда: „Ще намерим още хора. Това ме държи жив.“

На 11 юли, по време на възпоменателната церемония за 30-годишнината от геноцида, 69-годишната Мевлида Омерович ще погребе челюстта на съпруга си – единствената намерена част от тялото му. Брат ѝ Сенад така и не е открит.

Мълчанието около местоположението на масовите гробове е още едно престъпление, което продължава и днес.