"Според мен даването на определения с една или две думи на държавния бюджет не е особено смислено упражнение. Бюджетът обхваща твърде много неща, за да може по някакъв информативен начин да бъде вкаран в няколко думи. Досегашният ми опит сочи, че минаването на бюджета през парламента всъщност е процес на сложни и многопосочни преговори между министъра на финансите и политическите сили. Най-често търсените корекции от внесения от кабинета проект са насочени към по-големи разходи по линия на общински проекти или на определени гилдии – най-вече в здравеопазването и образованието. Особено в година на местни избори не мисля, че има сила, която да ги възпре. Колко сдържани ще бъдат, предстои да видим". Това каза пред 24 часа Георги Ганев 

"Една от основните причини да се счита, че дефицит до 3% от БВП не застрашава финансовото здраве на държавата е, че с него и публичният дълг нараства годишно с 3%. Изключение са специфични обстоятелства, като например през миналата година, когато дългът се вдигна с близо 20%. Нека наблегна на важния нюанс тук - увеличение на публичния дълг би довело до фискален проблем, единствено ако продължително време е по-бързо от увеличението на номиналния БВП. В случая нищо подобно не се прогнозира за 2023 г. Много дълго, всъщност безкрайно дълго можем да издържим с такъв дефицит, без да вдигнем дълга или данъците. Хората трябва да се притесняват, ако започнат да виждат постоянно и последователно дефицити, чийто размер е по-голям с 30% от очаквания размер на нарастване на номиналния БВП. За 2023 г. планираният дефицит е около 4,8 милиарда лева, а прогнозираното нарастване на БВП – около 19 милиарда лева, т.е. ръстът на задълженията ще е 25% от нарастването на икономиката.

Ако предвиденият за 2023 г. дефицит може да е някакво основание за притеснение, то не е за финансите на държавата, а за макроикономическата динамика. Теорията е, че нарастването на дефицита - в случая при отчетен касов от 1,3 милиарда за 2022 г. на 4,8 милиарда лв. за 2023 г. - е стимулиращо за стопанството. А в момента, също според макроикономическата теория в съчетание с наличните данни, това стопанство е близо до пълния си капацитет. Ако тези теоретични постановки и данни са близо до действителността, означава, че бюджетът може да доведе до т.нар. прегряване на икономическите процеси, което потенциално би имало отрицателни последици в бъдеще. Ако някой се чувства притеснен по тази линия, то той е в пълното си право. Сигурно е, че финансите на БЕХ трябва да бъдат много внимателно прегледани. Примерно едно от твърденията е, че обезценките, които намаляват печалбата на холдинга, са всъщност опрощавания на дългове на “Топлофикация София”. Това би насочило погледа към финансови проблеми на това топлофикационно дружество и може би е важно те да бъдат огледани, обмислени и решавани", каза още депутатът.

"Левът вече е обвързан към еврото при курс от 1,95583 лева за евро. Всъщност реалността в България е, че евро е просто съкратеното име на 1,95583 лева. Иначе по въпроса дали да се допусне разплащане в брой и в евро, съм склонен да чуя аргументите “за” и “против”. Но, забележете, и в момента, ако имате банкова сметка в евро и по тази сметка имате дебитна или кредитна карта, никой не ви спира да се плащате навсякъде с тази карти, като превалутирането се извършва автоматично и вие може дори да не знаете как става. Това вече се случва в момента и с всички чужденци, които плащат по банков път в България.

Мога да си представя хиляди стечения на обстоятелствата, които събарят тази изключително сложна конструкция, с която при това в България хич нямаме опит. Мога да предложа на първо четене два отговора: добра, постоянна и честна комуникация и поне няколко регистрирани успеха в определени политики и реформи, които да получат одобрение в обществото. Казано по-просто, видимо за всички свършване на работа", категоричен е Ганев.