"Знаем от Шехерезада, че разказването на истории може да спасява живот. Нали и тя разказва всяка вечер по една история и нейният убиец я оставя жива до другия ден, и така 1001 нощи, докато той през историите се влюбва в тази жена. Така се спасява и тя, а и всички останали, които можеха да бъдат убити от Шахриар. Това може литературата. Но книгата може това само когато попадне у човек, който чете с ум и сърце. Тоест, сама по себе си книгата нищо не може да направи, ако не мине през ума и сърцето на свестен читател. Свестният читател е свестен човек. Това си говорихме наскоро, че човек, който е плакал на "Малката кибритопродавачка", по-трудно става лош човек. Човек, който се вълнува от думи, по-трудно после убива с думи друг. Това са защитите."

Това каза в интервю за БТА писателят Георги Господинов.

През 2021 година популярният български автор се превърна в един от най-награждаваните ни писатели, след като само в рамките на няколко месеца бе отличен с редица национални и международни награди. През пролетта Господинов бе удостоен с Узедомската литературна награда, връчена му от Олга Токарчук. Сред мотивите си журито посочва българския автор като значим и уникален глас в европейската литература. През май "Времеубежище" бе обявена за роман на годината в конкурса на Националния дарителски фонд "13 века България". През август писателят бе отличен за разказите си с "Цинклар" от Асоциацията на датските писатели.

През октомври Георги Господинов стана първият българин и първият писател от Източна Европа, получил италианска награда за литература "Премио Стрега Еуропео". Романът му "Времеубежище" бе определен за победител от жури, съставено от 20 италиански писатели - лауреати и финалисти на наградата през годините. В последните дни на декември книгата "Естествен роман" донесе голямата наградата за литература на Атина. Господинов е първият българин, получил това признание.

Какво очаква авторът от 2022 година и дали е оптимист за това, което предстои, Господинов обяснява: Това, което много ми иска за предстоящата година, е да направим няколко малки крачки. От една страна, към това да си върнем усещането за общност - това усещане, което имахме донякъде в началото на пандемията. Да укротим, да смирим истерията, която ни беше завладяла през тази изминала година, и да започнем да си приказваме. Ето това са три малки, прости неща, за които ми се ще да работим през идващата година.