На 20 март 1902 си отива от този свят Георги Консулов, председател на Вътрешната революционна организация в Пазарджик, подготвяща Априлското въстание и член на ЦК на комитетите „Единство“ в борбата за Съединението
Той е роден през 1840 г. в Пазарджик. Учи първо в родния си град, после баща му го изпраща в Цариград да изучава търговия.
През 1867 Консулов е председател на градското читалище в Пловдив, две години по-късно се завръща в Пазарджик.
Когато Васил Левски посещава града, Георги Консулов става председател на местния революционен комитет за освобождение на България. Председателства и читалище „Виделина“.
След потушаването на Априлското въстание описва в адрес до Цариградската конференция тежкото положение на местните жители.
Поради политическата си активност, е хвърлен в затвора в Одрин. По време на Руско-турската освободителна война отново е арестуван и изпратен на заточение в Адана, Мала Азия.
Освободен през пролетта на 1878, Консулов се връща в Пазарджик и е избран за член на ЦК на комитетите „Единство“ в Южна България, борещи се за Съединението. Председателства Централното настоятелство на гимнастическите дружества, които участват в подготовката на Съединението на двете разкъсани части на родината ни - Княжество България и Източна Румелия.
Префект е на Пловдив от 1879 до 1881 г.. Георги Консулов е избран и за депутат е в Първото областно събрание от Пазарджишка околия на Източна Румелия.
Още от От редактора
Петър Берон: ненадминатият му „Рибен буквар“ поставя бразда в светското образование
Универсалният в познанията си възрожденец е едновременно учен, просветен деец, педагог, лекар, говори на 9 езика и живее из цяла Европа
Европейското парламентарно събрание (бъдещият Европейски парламент) заседава за първи път в Страсбург
В учредяването на общото Европейско парламентарно събрание участват 142 депутата, изпратени от парламентите на шестте страни-основателки
Михаил Герджиков: Водителства отряда, освободил Царево, Ахтопол и Резово през Балканската война
Месец преди неговата смърт през 1947 г. Васил Коларов отива да му връчи медал, а Герджиков изрича: „Василе, ако беше Георги Димитров дошъл, щях да му простя, защото е простак. Но на тебе никога. Марш!“