„На конгреса много социалисти биха казали, че е исторически ден за съдбата на БСП. Имам предвид онези малцина, които все още са в съзнателна активна възраст и за които разстоянието между спомена за годините, когато БСП е била относително силна партия и времето, което те виждат вече като хоризонт, на чийто фон БСП изглежда като една разпаднала се сламена конструкция, изглежда сравнително равно отдалечено от позиционирането им като гледна точка“. Това заяви в предаването си „Свободна Зона“ по ТВ Европа Георги Коритаров.  

„БСП ми е интересен ресор от началото на прехода, защото това е партията, която най-много обича да се възпроизвежда с документи. Те са сложни, помпозни, натруфени с множество заклинания и красиви фрази. Тези документи са такива, че не ги чете нито един социалист, нито редови, нито от ръководството на тази партия. Моето най-голямо удоволствие винаги е било да изпитвам представители на БСП по собствените им документи и да виждам как се обърквам. Това е само едно хоби – да разпитваш социалисти и да показваш колко струват“, каза още Коритаров.

„Истината обаче е, че тази партия отдавна е исторически обречена. Тя е емоционално и ценностно изчерпана. Това е предателска партия, защото непрекъснато оцелява чрез предателства. Подобни партии по дефиниция са управлявани от безгръбначни политически страхливци. И днешното издание на БСП не прави изключение. Страхът какво ще се случва с тази партия ще зейне на конгреса в душите на хората. Проблемът е, че БСП, която мери своята температура чрез документи, обикновено винаги показва сериозно разминаване между текст и познание. Тя има и още един критерий, по който мери своята жизеустойчивост – конгресите. Един от най-ярките ми спомени е 14-ия извънреден конгрес на все още наричащата се БКП. Тогава тази партия беше пред формален идеен разпад. Намери се някакъв човек от близко софийско село, който беше или овчар, или дървар, или свинар. Става въпрос за Георги Крушарски. Той дръпна едно емоционално слово, в което всяко трето изречение обезсмисляше второто и опровергаваше първото. Конгресът обаче така му се зарадва и заскандира „единство“. Така свинарят Крушарски спаси БКП от разпад. После дойде времето на конгресите, когато посред нощ се пееха партизански песни. Тяхната емоция идваше, за да заглуши сблъсъка между социалдемократи и марксисти. Титаничен сблъсък, при който кухите глави кънтяха на празно“, коментира още журналистът. 

„Този конгрес обаче е особен. И да съхранят единството, и да се разпаднат в БСП,И да оцелее Корнелия Нинова, и да я разкарат. И да оцелее Корнелия Нинова, и да я разкарат, на никого няма да му трепне отвътре. Тези хора така или иначе си отиват и са пътници, но не като този „пътнико свиден“, а като „заеко, бягай“, предупреди Коритаров.