„Това, че темата за лустрацията не престава да съществува и да представлява интерес за българската общественост, и не само за определени политически сили, говори за това, че имаме проблем, който е свързан едно заболяване, което в никакъв случай не е отшумяло. Това е заболяването на комунистическите тайни служби и на зависимостите им вече трето поколение. Тези хора продължават да имат влияние над икономическия и обществен живот на страната. За съжаление въпросът с лустрацията не беше решен на време, когато всички бивши комунистически държави в началото на 90-е години го решиха от раз. Ние решихме да шикалкавим. Резултатите са налице – в момента сме на дъното на Европейския съюз и с ниско доверие сред останалия свят“. Това заяви журналистът Георги Папакочев в интервю за Асен Генов. 

„Тази мрежа се разпространи като тънка паяжина, която стана все по-тънка и невидима, но не и по-малко ефикасна. Причината за това е в не добре измисления закон за досиетата. Куп служби например не си предадоха досиетата и архивите. Най-странното е, колкото и нехуманно да звучи, че в закона за досиетата е забранено да се разследват и изследват хора, които не са сред живи. Именно там обаче се виждат връзките, както и техните деца. Поколенията може и да си менят козината, но нрава – никога. Многобройни са примерите на хората, които продължават да имат мисленето на своите родители, дядовци и баби. Те никога няма да бъдат пълноценни за демократична страна, каквато е България“, каза още Папакочев. 

„Лустрацията не е наказание или присъда, а серия от мерки, която поставя червена лампа. Тя винаги трябва да свети, когато подобни хора са вкарвани в кастинги за работа и в избирателни списъци. Лустрация се провеждаше по най-безумния начин при комунистическия режим, но това не беше точно лустрация, а репресия и мелница за кайма. Деца не може да влизат в езикови гимназии или да си намерят читава работа. Много хора страдаха и дори не можеха да се запишат във висши учебни заведения“, каза още Папакочев.