"За страните на първа линия като България се очакват сериозни промени: Новият регламент предвижда бърза процедура за нелегално пристигащите мигранти, която да се извърши в близост до външните граници. Държавите на първа линия ще бъдат задължени в рамките на три месеца да приключат процедурата за онези, за които се смята, че е малко вероятно да получат убежище. А държави от Евросъюза, които отказват да приемат определен брой мигранти всяка година, ще могат да внасят средства в общ фонд на ЕС. Да се откупят, един вид. Точно това възнамеряват да правят Полша и Унгария", заяви пред БНР експертът Гералд Краус от НПО "Европейска инициатива за сигурност". . 

"В миграционната политика изобилства от солови акции на всички страни от ЕС: Испания преговаря с Мароко, Германия се опитва да сключи двустранни споразумения, Гърция разговаря с Бангладеш. Проблемът е, че тези солови акции често подкопават ценностната система на Евросъюза, и най-вече - нарушават европейските закони. Ветото на Полша и Унгария е на практика върху една доброволна декларация на европейските лидери, с което Варшава и Будапеща демонстрираха, че не подкрепят политика на Съюза, в който членуват. Но това е по-малкият "проблем. По-големият е, че по границите си двете държави нарушават европейското право. За цялата минала година Унгария е дала убежище само на 30 души. За сравнение - в Австрия броят им е над 16 хиляди. Едва 50 души са поискали закрила в Унгария, а в съседна Австрия са повече от 110 хиляди. А голямата част от пристигащите в Австрия са преминали през Унгария. Действията на Унгария, или по-точно бездействието на Унгария прехвърля горещия картоф в ръцете на другите страни-членки, като например Австрия. Затова за мен е абсурдно, че австрийският канцлер се среща с унгарския премиер, чиято стратегия е да нарушава европейското законодателство за сметка на съседите страни. И да отказва каквато и да е солидарност със съюзниците си", коментира той.

"Обвързването на миграцията с пари за мен по принцип е пошло. А и дава на популисти като Виктор Орбан възможността да се представят на публиката си като баща закрилник. В крайна сметка става дума за относително малки суми. В същото време срещу Полша и Унгария текат наказателни процедури на Европейската комисия за милиарди евро заради неспазване на върховенство на правото и корупция. А това са фундаментални теми за Евросъюза", смята експертът.

"Ако например на границата на България с Турция пристигне пакистанец, България трябва в рамките на три месеца да приключи производството и да реши дали той има право на закрила или не. Всеки случай е различен, разбира се, но по принцип пакистански граждани нямат право на убежище в ЕС. За времето на производството, най-много 12 седмици, мигрантите остават в приемателните центрове в България, където изчакват решението. Ако обаче на българската граница пристигне сирийски гражданин, той няма нужда да чака там, защото сирийските граждани имат право на закрила в ЕС. Но има и друга възможност - споразумение с Турция, където сирийските бежанци да получат подслон. Такова споразумение Европейският съюз имаше, но в момента то не действа. Така че България и останалите страни на първа линия трябва да изградят инфраструктура, приемателни центрове, където пристигащите без изглед да получат статут да изчакат решението на властите. Но все така отворен остава въпросът, какво се случва с отхвърлените бежанци. Затова мисля, че трябва да инвестираме време, сили и политическа воля в ново споразумение с Турция", заяви Кнаус.