Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа

Със съчувствие слушах треньора на „Левски“, който снощи тръгна да казва нещо, но се спря и констатира, че „хората не обичат да чуват истината“. Той е треньор и може да си спестява истината, защото хората може не обичат да я слушат.

Посолството на САЩ направи едно много особено послание. В специално обръщение към американските граждани, пребиваващи у нас, посолството съобщава за протести и контрапротести, за реална заплаха за сигурността на американски граждани, предупреждава ги кои места да избягват и отбелязва, че митингите ще продължат най-рано до 16-и юли. 

Протестите и контрапротестите ще спрат, когато има политическа развръзка. За да се посочи конкретна или приблизителна дата, означава, че посолството на САЩ очаква такава развръзка. Ако се вгледаме в мотивите на протестиращите и на фактора, който ги подкрепя морално и идейно – Румен Радев, ние нямаме основание да виждаме готовност за компромис или за отстъпление. 

Едно заглавие от 2016 г. красноречиво говори за външнополитическата ориентация, на профила и пристрастията на Румен Радев. „Над Крим се вее руски флаг и ние трябва да приемем тази реалност“ казва по онова време кандидатът за президент. Тази просмукана русофилщина от имперски тип не е нещо случайно и не е просто мотив за политическо поведение, но може би беше и в основата на мотивите този човек да бъде посочен като кандидат-президент, а след това и избран. С други думи –

сблъскват се две концепции

Едната е на не особено добре представеният евроатлантизъм от страна на правителството, а другата е едно готово на реванш, на каквато и да е цена, имперско русофилство. Този сблъсък няма как да приключи с компромис. ГЕРБ направи своите грешки и те са особено сериозни. Преди да се стигне до този конфликт и да бъде превърнат в политически или граждански, той стана цивилизационен. ГЕРБ не проведе и не осмисли необходимостта от разговор с широкия спектър от българската интелигенция. 

Българската интелигенция и ГЕРБ заговориха на два абсолютно различни, непознати един за друг граждански езици. В този смисъл това обяснява присъствието сред протестиращите на много млади и образовани хора, ярки интелектуалци, които обаче не разпознават и не чуват смисъла на езика на ГЕРБ. Партията от своя страна продължава да говори по формулата „всички сме прости и затова се разбираме“. ГЕРБ направи така, че събра един контрапротест. На него беше изпратена да говори Цвета Караянчева, председател на парламента. Един глас, който не беше изяснени по смисъла на обективното разследване и за който се твърди, че е на Бойко Борисов, определя Цвета Кара Янчева

като „проста кърджалийска пеперудка“

Тази „пеперудка“, която е набедена със съчувствието, присмеха и скритите подигравки, включително и на хората, които бяха на т.нар. контрапротест, излиза и мотивира същите тези хора. Как да го направи, след като с подронен авторитет? Как ГЕРБ да предприемат действия, след като техният лидер не е излязъл и не е казал на висок глас: „Тези снимки трябва да минат през експертиза“, да се заяви кой ги е правил и какъв е смисълът от тях. По този начин хората на площада се дразнят, защото говорят на два различни езика. 

Една телевизия като БТВ откровено подкрепя протеста и в това няма никакво съмнение. Тя даде кадри от един безумен побой над младо момче, нанесен от полицията. Младеж, който учи право в Хага, беше смлян от бой. Никой ли не се сети да даде идея на премиера да отиде в „Пирогов“ и да се поинтересува от това момче така, както праща самолети от състрадание да спасяват други бедстващи българи. Можеше да отиде, да се извини от името на МВР и на следващата минута вътрешният министър да е с подадена и приета оставка. Защото

в случая е важно да има граждански диалог

а такъв в момента няма. Когато сега ги питат по телевизиите „обмисляте ли оставка“, управляващите отговарят „не, не обмисляме“. Това само дразни протеста, който ще стане още по-силен. Такива поне са заявките на хората, които имат проолигархични и проруско имперски двигатели, без може би дори и да го осъзнават. ГЕРБ трябва да говори другояче и да потърси формула за диалог и конституционна рамка за изход от кризата, а не да се показват мускули и да се казва „няма да си подам оставката, няма да си отивам“. Добре, не си отивайте и ще видим какво ще стане. Но ако имате готовност за диалог в рамките на осмислена конституционна перспектива, изходът може да бъде и по-различен.