ГЕРБ прилага стратегията на „докторанта“, импийчмънтът придава прекалено голяма важност на президентската институция

„Много хора искат германско качество на живот, но ако може, да си остане българският манталитет. Това, разбира се, няма как да се постигне, защото двете неща са несъвместими. Едно е да имаме общество, което е изведено на преден план като приоритет, съвсем друго е да извеждаме личния си живот и частните си интереси на първо място, като същевременно чакаме институциите да ни гарантират някакъв стандарт. Това е безделническо отношение към успеха и към общественото развитие. Колкото по-бързо излезем от тази заблуда, толкова по-добре за нас“. Това заяви политологът Стойчо Стойчев в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа. 

„ГЕРБ прилага стратегията, която от години се използва от всеки докторант, който тръгне да защитава дисертация в университета. Първо той се кани на вътрешна защита в катедрата, за да си кажат рецензентите основните, най-острите критики, коментари, ако щете и обиди. Докторантът поема ангажимент да поправи работата си до месец-два. След това рецензентите са много по-меки и умерени, защото са изживели своите 5 минути слава, а освен това през това време докторантът е ходил при тях и се е съветвал за корекциите, които е нанесъл върху дисертацията си. ГЕРБ правят същото – оставят хората да си излеят кой каквото има на площада и да си протестира колкото си иска. Като дойдат вече изборите, на които ще се реши кой е крив и кой е прав, повечето хора ще си кажат: „ние си изляхме гнева, дайте да мислим какви са опциите“. Тогава гласуването няма да е толкова революционно, колкото в момента. Изкуствено се трупа чрез медии недоволство и в един момент някои хора се връзват и започват да си мислят, че живеят в криза“, каза още Стойчев. 

„Импийчмънтът на президента придава твърде голяма важност на институцията. Той е замислен за президентските републики, в които изпълнителната власт е абсолютно независима, защото тя получава мандата си директно от народа чрез пряк избор. Президентът няма министри, а си има съветници и секретари, които назначава и уволнява еднолично и дължи политическа отговорност пред никого. Импийчмънтът, замислен в условията на САЩ, е, за да се потърси в много тежки ситуации съдебна отговорност от заемащия поста, както и при държавна измяна или тежко престъпление. Ако президентът Радев е извършил такъв тип престъпления, процедурата би трябвало да стартира директно от прокуратурата, защото тя би трябвало да има доказателства. Мястото на президентската институция в България винаги буди спорове. От една страна има свръхголяма легитимност заради прекия избор, а от друга – са орязани правомощията. Като изключим Беларус, Руската федерация и Украйна в началото, на практика в Източна Европа не е приет моделът за президентска република. Напротив, парламентарните републики в Централна и Източна Европа доказаха своята жизнеспособност. Ако погледнем първоизточника на парламентарната република – Великобритания – ще видим пълно сливане на изпълнителната и законодателната власт. Ясно е, че политическото лидерство, което заема министерските кресла, реди листите и то стои пред хората с обещанията и ангажиментите си. Повтарянето и блъскането в стената, че трябва да има разделение между двете власти от политологична гледна точка е абсурдно. Никъде няма подобни основания. Четат се разни американски харти, но те засягат президентската форма на управление, в която има гарантирано разделение на трите власти“, коментира политологът.