„Много хора искат германско качество на живот, но ако може, да си остане българският манталитет. Това, разбира се, няма как да се постигне, защото двете неща са несъвместими. Едно е да имаме общество, което е изведено на преден план като приоритет, съвсем друго е да извеждаме личния си живот и частните си интереси на първо място, като същевременно чакаме институциите да ни гарантират някакъв стандарт. Това е безделническо отношение към успеха и към общественото развитие. Колкото по-бързо излезем от тази заблуда, толкова по-добре за нас“. Това заяви политологът Стойчо Стойчев в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа. 

„ГЕРБ прилага стратегията, която от години се използва от всеки докторант, който тръгне да защитава дисертация в университета. Първо той се кани на вътрешна защита в катедрата, за да си кажат рецензентите основните, най-острите критики, коментари, ако щете и обиди. Докторантът поема ангажимент да поправи работата си до месец-два. След това рецензентите са много по-меки и умерени, защото са изживели своите 5 минути слава, а освен това през това време докторантът е ходил при тях и се е съветвал за корекциите, които е нанесъл върху дисертацията си. ГЕРБ правят същото – оставят хората да си излеят кой каквото има на площада и да си протестира колкото си иска. Като дойдат вече изборите, на които ще се реши кой е крив и кой е прав, повечето хора ще си кажат: „ние си изляхме гнева, дайте да мислим какви са опциите“. Тогава гласуването няма да е толкова революционно, колкото в момента. Изкуствено се трупа чрез медии недоволство и в един момент някои хора се връзват и започват да си мислят, че живеят в криза“, каза още Стойчев. 

„Импийчмънтът на президента придава твърде голяма важност на институцията. Той е замислен за президентските републики, в които изпълнителната власт е абсолютно независима, защото тя получава мандата си директно от народа чрез пряк избор. Президентът няма министри, а си има съветници и секретари, които назначава и уволнява еднолично и дължи политическа отговорност пред никого. Импийчмънтът, замислен в условията на САЩ, е, за да се потърси в много тежки ситуации съдебна отговорност от заемащия поста, както и при държавна измяна или тежко престъпление. Ако президентът Радев е извършил такъв тип престъпления, процедурата би трябвало да стартира директно от прокуратурата, защото тя би трябвало да има доказателства. Мястото на президентската институция в България винаги буди спорове. От една страна има свръхголяма легитимност заради прекия избор, а от друга – са орязани правомощията. Като изключим Беларус, Руската федерация и Украйна в началото, на практика в Източна Европа не е приет моделът за президентска република. Напротив, парламентарните републики в Централна и Източна Европа доказаха своята жизнеспособност. Ако погледнем първоизточника на парламентарната република – Великобритания – ще видим пълно сливане на изпълнителната и законодателната власт. Ясно е, че политическото лидерство, което заема министерските кресла, реди листите и то стои пред хората с обещанията и ангажиментите си. Повтарянето и блъскането в стената, че трябва да има разделение между двете власти от политологична гледна точка е абсурдно. Никъде няма подобни основания. Четат се разни американски харти, но те засягат президентската форма на управление, в която има гарантирано разделение на трите власти“, коментира политологът.