Даниел Смилов коментира в "Дневник" анонса за бъдещ политически проект на бизнесмена Васил Божков, който е с 11 обвинения, разследван за още 7 тежки престъпления и се укрива в Обединените арабски емирства.

"Васил Божков ще стартира политически проект" не може да бъде повече от лош виц. Самият факт, че на човек в неговото положение му хрумва подобна мисъл, е симптом за опасно психо-политическо обществено разстройство. Хората с пари и влияние в страната - а Васил Божков е бил неизменно сред тях през последните десетилетия - развиват синдром на остра придобита самозабравеност. Те си създават впечатлението, че с медийна мощ и институционален натиск могат да убедят хората в каквото си поискат. Този синдром коси наред и засяга не само управляващите, но явно и "подгонените" от тях. Синдромът е видим навсякъде, но може би негов символ е "подпорната стена" край Созопол, която официално не е хотел, макар всички да виждат, че е недостроен хотел.

Самозабравеността намира израз в убеждаването на публиката и в други небивалици:

• Хазната се е разминала със 700 милиона лева по-малко данъци без знанието на министър Горанов и министър-председателя. Те не носели дори политическа отговорност за това;

• Васил Божков направил организирана престъпна група зад гърба на правителството с подчинената на министъра на финансите ДКХ. (Кой в крайна сметка би рискувал и давал много пари да заговаря с комисия, която може да бъде уволнена по всяко време от принципала си?!);

• В отношенията между Васил Божков и правителството нямало нищо укоримо, да не говорим за незаконно. Просто срещи, на които се обсъждало общото благо и състоянието на бизнеса в страната.

На фона на тези небивалици, които безпроблемно се тиражират, Васил Божков явно е решил да отговори със съразмерна, та дори и по-голяма.

Че той е добрият Али Баба, който ще успее да надхитри 40-те разбойници с помощта на вярната си Моргиана. Все пак трябва да се помни обаче, че в приказката Али Баба не е тръгнал да прави политически проект. Той много добре е съзнавал, че е човек с легитимността на крадец от разбойници. А в една демокрация това не е много висока легитимност, каквито и да са Моргианите, които ти помагат.

Синдромът на самозабравянето стои зад скандала "Божков" и по един по-дълбок начин обаче. В много парламентарни държави се е стигало до гигантски корупционни афери, при които бизнеси са получавали данъчни преференции и след това са се "отчитали" на управляващите. Дори Германия на два пъти е била разтрисана от такива скандали в следвоенната си история: с корпорацията "Флик" в края на 70-те години и с "черната каса" на Хелмут Кол в края на 90-те години на миналия век. В резултат на втория скандал големият Кол - обединителят на Германия - се споразумя с прокурорите да плати сериозна глоба (на стойност общо 150 хил. евро), макар да твърдеше, че не е взимал пари за себе си, а за партията. Политическата кариера на бившия канцлер приключи с фиаско и дори неговата партия CDU се дистанцира от него. Така започна възходът на Ангела Меркел.

По всичко изглежда, че България минава през своя "Флик" или "Кол" момент.

Фабулите между немския и българския казус много си приличат - спорни данъчни облекчения, които са "платени" от бизнеса по един или друг начин. Има и една съществена разлика, обаче. Борисов сигурно си вярва, когато се кълне в деца и внуци, че не е взел стотинка за себе си или партията ГЕРБ. Това формално може и да е вярно, ако парите са отивали "директно" за трупане на политическо влияние и популярност чрез контрол върху телевизии и издръжка на "отбора на народа". Тук идваме и до синдрома на самозабравеността - разбирането, че с пари и власт може да контролираш и владееш медии и общественото съзнание дългосрочно. Хелмут Кол никога не се е самозабравял по този начин.

Борисов и ГЕРБ ще направят грешка, ако се спуснат по лесната писта - "политическия проект" на Божков. Те вероятно ще се опитат да приключат скандала, като го обявят за промоцията на нов, "политически конкурент". Божков обаче и дотук изкара достатъчно от кухнята, за да предизвика

много сериозно разследване - парламентарно и прокурорско - във всяка нормална държава.

Ако у нас това не се случи, Борисов ще остане заложник на милостта на главния прокурор Гешев и службите в страната. Така че, ако Борисов и ГЕРБ ценят политическата си автономия, би било редно сами да искат задълбочено и безпристрастно разследване. После да не се чудят, ако ДПС от скрит коалиционен партньор се превърне в скрит управляващ.

Поне стана ясно защо сме сред африканските държави по свобода на медиите: сигурно и там "кълна се в децата си, честен кръст, на" не би минало за сериозен аргумент в публични дебати.

И един въпрос накрая: може ли ГЕРБ да произведе освен Цветан Цветанов и собствена Ангела Меркел?

(Заглавието е променено от Faktor.bg)