„Европа днес е много различна отпреди години. Част от важните приоритети за България обаче са същите като през 2005 – 2007 година, в началото на членството ни в ЕС – като присъединяването ни към Шенген например“. Това коментира пред БНР Гергана Паси, президент на "ПанЕвропа България", бивш министър по европейските въпроси, в деня, в който лидерите на страните от Европейския съюз са в румънския град Сибиу, за да обсъдят стратегическия дневен ред за следващите пет години и да приемат декларация с десетте най-важни ангажименти за развитието на ЕС за този период.
Според Паси проблемът с неприемането ни в Шенген е свързан с миграционната криза – „може би най-голямата, с която съвременна Европа се е сблъсквала“.
„Ние се справяме с този проблем, но популистките правителства в ключови европейски държави като Италия, Унгария, използват миграционната тема, която създава несигурността в съвременна Европа. Европа е сбор от народи, държави, които не се чуват една друга. Мини вариант на това нечуване видяхме в Брекзит“, каза още Гергана Паси в предаването „12+3“.
„Виждаме все повече Европа в голяма степен разделена – между Запада и Изтока. Големият въпрос е доколко различните национални интереси могат да се срещнат и да образуват едно смислено бъдещо европейско правителство, което да ни дава увереност на нас като европейски граждани, че бди над нашите интереси“.
Според Гергана Паси трудният период ще продължи и след изборите за Европейски парламент.
„Утрешният ЕП няма да е разделен по оста ляво – дясно, а по оста – про Европа и анти Европа. Ще видим много по-широка европейска коалиция вътре в ЕП и може да се окаже, че тя ще легитимира антиевропейските партии като единствена опозиция“.
Свят
Още от Свят
Бившият шеф на MI 6: Европа е в състояние на война с Русия
"Ясно виждаме някои много агресивни действия от страна на руснаците в различни европейски страни“, заявява Ричард Диърлав
Проф. Андрей Пионтковски: Ракетният шантаж на Путин ще доведе до...
Твърди се, че Доналд Тръмп се е срещнал с руския президент
Част от дроновете Shahed, изстрелвани от Русия срещу Украйна, се пренасочват обратно
95 други руски дрона вероятно са били отклонени от целите си чрез система за подмяна на сателитните координати, която се използва от дронове и ракети за навигация във въздушното пространство